Родени за ченгета
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Родени за ченгета». Краткое содержание книги:
— Плащанията ще продължат. Залозите са прекалено високи.
— Какво е направено за семействата на Райгър и Хоуп?
— Обяснено им е, че двамата са загинали за родината. Разбира се, получиха и съответните финансови компенсации.
— Много съм разочарован, че се стигна до всичко това.
— Аз също.
— За тези неща трябва кураж. Правехме го във Виетнам. Използвахме, когото трябва, за да си свършим проклетата работа.
— Младото поколение не може да го разбере.
— Слава богу, че разполагаме и с хора като Мери Бард.
— Да, тя е истинска находка, за която трябва да благодарим на нашите руски приятели.
— Дори Москва се плаши от звяра на тероризма. Днес те вече имат пари и икономика, която си струва да защитят. Същевременно знаят, че са мишена. Аз я измъкнах от ФБР в момента, в който научих, че е пристигнала. И преди съм работил с нея. Трябва да ти кажа, че заместник-директорът Стив Ланиър никак не беше доволен.
— Естествено. Вероятно скоро ще се наложи отново да използвам услугите й.
— Не прекалявай. Наоколо и бездруго плуват достатъчно трупове.
— Разбира се, сър.
„Но един-два повече едва ли ще имат значение“, помисли си Бърнс.
105
— Благодаря, че прие да се срещнем, Кейси.
Рой крачеше по Кей стрийт в компанията на Кейси Беноа от ДЛТ — компанията посредник, която извършваше банковите трансакции от името на „Шилинг и Мърдок“.
— Никакъв проблем. И бездруго трябваше да изляза за един сандвич. Какво става?
— Някаква бъркотия с документите, предполагам. Помниш ли сделката за Дикси Груп, която приключихме преди два месеца?
— Няколко мола в Алабама и Тексас. Купувачът беше от Обединените арабски емирства.
— Имаш добра памет. Точно за това става въпрос.
— За какво объркване говориш? Знам със сигурност, че парите бяха платени.
— Седемстотин седемдесет и пет милиона и поемане на задълженията.
— Помня, че беше нещо такова. Но не мога да съм сигурна, защото главата ми е претъпкана с цифри.
— Кажи ми нещо повече.
Кейси захапа сандвича с риба тон и продължи да крачи напред.
— Ние поехме само кешовото плащане, без задълженията.
— Парите бяха платени, но стана объркване с някакви непредвидени разходи.
— Кои по-точно?
— По вписване на нотариален акт, както и нерешени проблеми с главния наемател на мола „Далас-Форт Уърт“, които трябваше да бъдат изчистени преди превода на парите. В досието липсва официално потвърждение.
— По дяволите! Ние ли сме прецакали нещата?
— Не знам. Може би ние. Ето защо реших да отскоча до вашия офис и да надникна в архивите ви.
— Днес съм ужасно претрупана, Рой. Затова обядвам в движение.
— А след работа?
— Имам билети за концерт в Конститюшън Хол — колебливо отвърна Кейси.
— Още не съм разговарял с клиента — бързо рече Рой. — Надявах се да изчистим нещата, преди някой друг да се свърже с него. Знаеш ги онези типове в Емирствата. Ако нещо се е объркало, ние с теб трябва да хванем първия самолет, за да поднесем извиненията си на шейховете.
— Мразя да летя! — пребледня Кейси.
— В такъв случай дай да оправим нещата тук.
Кейси въздъхна и хвърли недоядения сандвич в близкия контейнер за смет.
— Какво ще кажеш за седем довечера? — попита тя. — Тогава в офиса няма да има никой, освен мен.
— Отлично, Кейси. Много ти благодаря.
След като се разделиха, Рой погледна часовника си и набра номера на Мейс. Тя му разказа за срещата в Нюарк и добави, че не е имало билети за по-ранния влак и е взела следващия. Но за лош късмет той натрупал голямо закъснение поради авария на локомотива, който блъснал оборудване, паднало на релсите от влака преди него.
— Едва ли ще се прибера по-рано от вечерта — каза унило тя. — Пеша щях да се придвижа по-бързо!
— Обади ми се веднага след като пристигнеш. Между другото, кантората ме е дала под съд.
— Какво?! Защо?
— Хвърлих само бегъл поглед върху мотивите. Пълни глупости.
— Ясно. Ако случайно чуя за някой добър адвокат, веднага ще ти се обадя.