Любовникът на девицата
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #13
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Любовникът на девицата». Краткое содержание книги:
— Дали на французите би им се понравило, ако убием младата кралица Мери? — запита сър Робърт.
Уилям Сесил се спогледа с другия по-опитен мъж, сър Франсис.
— Не можем да се доберем до нея — призна той. — Възложих на Трокмортън да огледа френския двор, когато беше в Париж. Не може да се направи, без да разберат, че сме били ние.
— И това ли е единственото ви възражение? — наежи се Робърт.
— Да — каза Сесил с копринен гласец. — На теория нямам възражения срещу платеното убийство като държавнически акт. То може да спаси живота на много хора и да бъде гаранция за сигурността на други.
— Аз съм напълно и изцяло против това — каза Дъдли възмутено. — То е забранено от Бог, и противоречи на създадената от човека справедливост.
— Да, но този, когото искат да убият, сте вие, така че е нормално да разсъждавате така — каза сър Никълъс без особено съчувствие. — Волът рядко споделя възгледите на касапина, а вие… вие сте осъден, приятелю.
Ейми и Лизи Одингсел, съпроводени от Томас Блаунт, с яздещи пред и зад тях мъже в ливреята на рода Дъдли, пристигнаха мълчаливо пред къщата на семейство Хайд. Децата, които следяха за пристигането им, както обикновено, затичаха по алеята към тях, а след това се поколебаха, когато леля им ги поздрави само с печална усмивка, а любимата им гостенка, хубавата лейди Дъдли, сякаш изобщо не ги забеляза.
Алис Хайд, излязла забързано навън да поздрави зълва си и знатната си приятелка за миг изпита чувството, че върху къщата им бе паднала сянка, и неволно потръпна леко, сякаш априлското слънце изведнъж беше станало леденостудено.
— Сестро! Лейди Дъдли, с голяма радост ви приветствам с добре дошли.
И двете жени обърнаха към нея лица, пребледнели от изтощение.
— О, Лизи! — възкликна Алис, потресена от умората, изписана на лицето й, а после отиде да помогне на зълва си Да слезе от седлото, докато съпругът й излизаше и помагаше на лейди Дъдли да слезе от коня си.
— Може ли да отида в стаята си? — прошепна Ейми на Уилям Хайд.
— Разбира се — каза той вежливо. — Аз лично ще ви заведа, и ще ви запаля огън. Ще изпиете ли чаша бренди, за да ви затопли и да придаде отново малко розовина на тези хубави страни?
Помисли си, че тя го гледа, сякаш говореше с нея на чужд език.
— Не съм болна — каза тя рязко. — Който и да ви е казал, че съм болна, лъже.
— Така ли? Радвам се да го чуя. Изглеждате малко уморена от пътуването си, това е всичко — каза той успокоително, като я въведе в коридора, а после — нагоре по стълбите до най-хубавата спалня за гости. — А да очакваме ли сър Робърт тук тази пролет?
Ейми спря за миг при вратата на стаята си.
— Не — каза тя много тихо. — Не очаквам да видя съпруга си през този сезон. Изобщо не го очаквам.
— О — каза Уилям Хайд, без да разбира нищо.
Тогава тя се обърна и протегна към него двете си ръце.
— Но той е мой съпруг — каза, почти умолително. — Това няма да се промени никога.
Объркан, той заразтрива студените й ръце.
— Разбира се, че е — каза й успокоително, като си помисли, че тя говори наслуки, като луда. — И при това — много добър съпруг, сигурен съм.
По някакъв начин беше казал каквото трябва. Сладката усмивка на обичаното момиче Ейми внезапно освети мрачното лице на изоставената съпруга Ейми.
— Да, такъв е — каза тя. — Толкова се радвам, че ти също виждаш това, скъпи Уилям. Той ми е добър съпруг и затова трябва скоро да се прибере вкъщи при мен.
— Мили боже, какво са й сторили? — запита Уилям Хайд сестра си, Лизи Одингсел, когато тримата бяха насядали около масата за вечеря, след като покривките бяха прибрани, а вратата — старателно затворена, за да не ги виждат и чуват любопитните слуги. — Тя изглежда полумъртва.
— Стана така, както ти предрече — каза кратко Лизи. — Точно както каза, когато ти беше толкова весело да мислиш какво ще се случи, ако твоят господар се ожени за кралицата. Той направи това, което ти смяташе, че може да направи. Той я отхвърли и ще се ожени за кралицата. Каза й го в лицето.
Уилям Хайд посрещна тази вест с продължително, приглушено подсвиркване. Алис беше напълно онемяла.
— И кралицата е предложила това? Смята, че може да накара Камарата на лордовете и Камарата на общините на Англия да прокарат такъв указ?