Ридание

Птицата е мъртва от месец, но не го знае. Вратът й е счупен и главата виси, докато крилата плющят в небето.

Прелита над хълм под синьо-зелената луна и каца на прясно издялан камък.

Прелита над поле от пепел край реката и отваря клюн, за да вкуси от спомена за война и кости.

Прелита над океан, в началото на който се събира желязна армада, а пушекът от двигателите замъглява мъртвите й очи.

Този мъртъв пратеник лети към дома по заръка на Наблюдателя.

Птицата влиза през малкия прозорец. Каца на аления ръкав, отваря клюн и се чува металически шепот.

— Греховете на П'Андро Уим ще се стоварят върху децата му! — казва гарванородната птица на господаря си.