Аферата „Олтмън“
- Автор: Ладлэм Роберт, Линдс Гейл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлозар Николов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Аферата „Олтмън“». Краткое содержание книги:
Ранди се изтърси по гръб. С мъка пое въздух и трескаво се опипа — за счупени кости, за кървящи рани. Забележително, но не бе ранена. Пълна небивалица, рече си тя и в следващия миг се огледа.
Оглеждаше се и Джон. Изправиха се едновременно сред кръга зяпачи, спогледаха се облекчено и уморено. Всъщност бяха направо изчерпани. Да, но играта съвсем не бе завършена. Фен Дун и хората му сигурно летяха надолу по стълбището. В същия миг Ранди посочи с ръка:
— Виж, там се отваря странична алея…
Джон само кимна, направо не можеше да говори. Закуцаха в същата посока, като с мъка избутваха любопитните.
— Ранди, Ранди! Тук! — високо извика нечий глас.
Беше Алън Савидж, застанал до черен буик с отворени врати и работещ двигател. Лицето му бе уморено, изражението загрижено. Двамина други от екипа на Ранди се появиха от две противоположни страни на малката тълпа.
— Кой е този човек? — запита агент Бакстър и още преди да е получил отговор, подкрепи леко залитащия Смит и го поведе към колата.
— Не питай, давай в колата. По-бързо, давай! — викна получилата внезапно самочувствие Ранди.
С периферното си зрение Джон засече Фен Дун. Китаецът се появи напълно логично съвсем близо до магазина с разкъсаната тента, а очите му се въртяха на всички посоки. Зад него се появиха още трима. Всички държаха готово за стрелба оръжие, а тълпата се разбяга с крясъци и шум.
Краката на Джон вече не го държаха, но с помощта на Ранди здравенякът Бакстър го напъха почти силом в буика.
Загърмя се отвсякъде. Пешеходците заврещяха и залегнаха кой където завари. От шофьорското място Савидж и една агентка отзад откриха огън с портативни автомати.
Фен Дун и главорезите му се прикриха в околните входове Савидж включи на скорост и със свирещи гуми подгони автомобила по улицата. Извадиха късмет, че в момента нямаше насрещно движение, затова Савидж стигна ъгъла за секунди и стремглаво зави.
ЦРУ имаше тайна квартира в четириетажна сграда на „Лоуър Албърт Роуд“ в Сентръл. Буикът се мушна в тясна алея зад нея, бетонната стена отсреща се отвори мигом в двете посоки и автомобилът влезе. Първи етаж просто нямаше, преустроен бе в таен гараж, а откъм улицата съществуваше напълно законен офис на застрахователна компания, където клиентите влизаха и излизаха по цял ден. Фирмата реализираше неголеми печалби, което пък радваше директорското тяло в Ленгли, а не по-малко и разни конгресмени и сенатори от наблюдаващите управлението комисии.
На втория етаж имаха кабинет за първа помощ с всичко необходимо. Там работеше хонконгски лекар, наполовина американец и на служба във Фирмата. Той санира раните на Джон, обстойно прегледа двамата и на рентген. За Ранди каза само:
— Късметлия момиче.
Савидж и другите забелязаха появилата се на лицето на шефката ядовита гримаса и решиха, че докторът здравата ще си изпати. Последният пък очакваше поне едно потупване по гърба за работата си, затова се озадачи и обърка. Но всичко се размина само с гневното изражение на Ранди.
Тогава лекарят отправи цялото си внимание към Джон, чието състояние бе доста по-различно.
— Лицето ви е доста пострадало, имате охлузвания и насинявания и по гърдите, и в ребрената област — рече медикът и продължи да мърмори под нос, докато разглеждаше рентгеновите снимки.
Сетне обяви, че въпреки очакванията му няма нищо наистина тревожно, освен силно ожулената кожа и травмирания повече повърхностно гръден кош.
— Външно изглеждате като пребит. Бих казал, че не бива да вършите физическа работа поне седмица… е, хайде да речем най-малкото три-четири дни. И да помните: лицевите рани и разкъсванията в устната област могат лесно да се инфектират.
— Съжалявам, докторе — рече Джон. — Работата не чака. Обработете ги, бийте ми антибиотици, пък ако има и обезболяващи, още по-добре.
Лекарят си свърши работата, екипът отведе Ранди и Джон на обяд, вторият получи само супа.
Разговорът започна с извинения към Ранди.
— Съжалявам за закъснението — каза Савидж, — но след като те закарали на онази улица, Томи изостанала и не видяла къде точно са те въвели. Затова проверявахме сградите една по една, а сетне ти излетя от онзи прозорец. Дяволски рисковано бягство, нали? Откъде знаехте на каква височина сте и какво има под прозореца?
— Изобщо не ме питай — заговори с пълна уста Ранди и кимна към Смит. — Идеята бе изцяло негова. Аз само го последвах.