Обреченият град

— Какво се е случило, сержант? — прозвуча спокойният глас на полковника над главата на Андрей.

Закопчан догоре, подпрял се с две ръце на перваза и леко наведен, полковникът стоеше на прозореца.

— Часовият вдигна тревога, господин полковник — отговори сержант Фогел. — Редник Терман.

— Редник Терман, при мен — рече полковникът.

Войниците взеха да се озъртат.

— Редник Терман! — кресна сержантът. — При полковника!

В разсеяната светлина на прожектора се видя как редник Терман трескаво се заизмъква на четири крака иззад гъсеничната верига. Но се закачи за нещо горкичкият. Дръпна се с все сила, изправи се на крака и изкряка:

— Редник Терман се явява по ваша заповед, господин полковник!

— Ама че плашило! — погнусен рече полковникът. — Закопчейте се!

И в този миг включиха слънцето. Беше толкова неочаквано, че над лагера екна многогласен сподавен вик. Мнозина прикриха очите си с длани. Андрей зажумя.

— Защо вдигнахте тревога, редник Терман? — осведоми се полковникът.

— Външно лице, господин полковник! — с отчаяние в гласа тръсна Терман. — Не отговаряше. Вървеше право срещу мен. Земята трепереше!.. Съгласно устава извиках два пъти: „Стой, кой е?“, после открих огън…

— Правилно — рече полковникът. — Заслужавате похвала.

Под ярката слънчева светлина всичко изглеждаше доста по-различно, отколкото преди пет минути. Сега лагерът имаше вид на най-обикновен лагер — с омръзналите до гуша влачки, с мръсните метални варели за гориво, с потъналите в прах трактори… На този обичаен, вече до болка втръснал фон полуголите въоръжени хора, налягали и наклякали зад картечници и автомати, чорлави, с недоспали лица и рошави бради, изглеждаха нелепи и смешни. Андрей си спомни, че и той самият е без панталони, с развързани обуща и мотаещи се в краката му връзки, и се сконфузи. Внимателно заотстъпва към вратата, но там се бяха струпали накуп водачите, картографите и геолозите.