Няма връщане назад
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #25
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ХЕРМЕС
- ISBN: 978-954-26-1126-4
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Няма връщане назад». Краткое содержание книги:
— Ами да — кимна Чистяков. — Защо, какво има?
— Почакай, Льоша… Той винаги ли е бил академичен?
— От самото начало, май от петдесет и осма или петдесет и девета година.
Тя седна в леглото и отметна завивката, така че приспиващата пухена топлина да не й пречи да мисли. Главата й вече се бе приготвила за сън, мислите й течаха бавно и трябваше някак да ги ускори. Дори с охлаждане.
— Тоест, Верешчагинският институт и новосибирското академично градче са били в една и съща система? — уточни тя за по-сигурно.
— Ася, не разбирам…
— Не, отговори ми!
— Ами да, разбира се, били са в една и съща система. Ти защо се развълнува толкова?
— Сега ще ти обясня.
Тя тръсна глава, за да се освободи напълно от сънливостта. Какво беше казал Андрей Чеботаев? Че Егор Сафронов е бил нееднократен шампион на пионерския лагер по някакви скокове, на дължина ли, на височина ли…
— Спомняш ли си историята с Лена Шчоткина?
— Която незнайно как накарала предприемача да се ожени за нея ли? Спомням си я. И какво?
— Девойката Лена е израснала в новосибирското академично градче, баща й и майка й са работели в академични институти. А бащата на съпруга й е бил заместник-директор по административно-стопанската част във Верешчагинския институт. Аз дълго си блъсках главата къде и кога може да са се пресекли пътищата на Шчоткина и на човека, за когото тя толкова бързо и сполучливо се е омъжила. Льоша, как мислиш, Академията на науките имала ли е собствени пионерски лагери?
— Не просто мисля, Асенка, а съм сигурен, защото и аз съм ходил на такъв лагер, когато още бях комсомолец. Спомняш ли си, че веднъж ме изпратиха като командир? Аз не исках да отида и се съпротивлявах с всички сили, трябваше да защитавам кандидатската си дисертация, обаче ме заплашиха, че ако не отида, комсомолският комитет ще ми даде лоша характеристика, а в онези времена това беше много важно при защитата на дисертация. Така че отидох.
— Точно така! Спомних си. Отиде някъде на Байкал. И се върна страшно красив, почернял, отпочинал. Тогава ужасно те ревнувах, струваше ми се, че там си завъртял някаква любов. Как съм могла да забравя? Стара кокошка!
Настя спусна босите си крака и опря стъпалата на студения под. Разтрепери се и това я разсъни окончателно, мозъкът й заработи по-леко.
— Как мислиш, удобно ли е да звъня по телефона, или вече е късно?
Чистяков си погледна часовника.
— Мисля, че е нормално. Десет без петнайсет е.
— Какво, десет без петнайсет?! А защо толкова ми се спи? Мислех, че вече е един през нощта.
— Просто си уморена — нежно я погали по косата той. — И недей да се обаждаш на никого, а? Лягай си, гаси лампата и заспивай. Поне веднъж в месеца трябва хубаво да се наспиш. Пионерският лагер няма да ти избяга.
— Ще избяга.
Тя упорито завъртя глава и посегна към телефона. Чеботаев вдигна веднага, но Настя не долови ентусиазъм в гласа му. И изобщо й се стори, че го е откъснала от някакво сериозно занимание, най-вероятно от интимен характер. „Абе какво толкова — каза си бързо, преодолявайки неудобството. — Ние имаме ненормиран работен ден.“ Трябваше да научат в какви точно пионерски лагери е ходил Егор Сафронов. После да разберат дали Лена Шчоткина е ходила на лагер. И ако се окаже, че те в едни и същи години са прекарвали ваканцията си в един и същ лагер, а най-вероятно това е бил пионерски лагер от системата на Академията на науките, ще трябва веднага да издирят техни приятели от лагера. Егор и Лена със сигурност са били в различни отряди, разликата във възрастта им е седем години. И непременно да издирят командирите: ако в лагера се е случило някакво произшествие или изобщо нещо необичайно, те най-вероятно го помнят.
— Е, успокои ли се най-сетне? — Чистяков взе телефонната слушалка и почти насила я натика в леглото. — Край, приятелко, приключвай с този оперативно-издирвателен цирк, не е нужно да доказваш на когото и да било, че си умна, и без това всички го знаят.
— Аз не го знам — обидено избъбри Настя и се сви на кълбо в леглото. — Нуждая се от потвърждение. А ти постоянно ми се подиграваш и развиваш комплекса ми за малоценност.
— Господи, Аска, същинско дете си, ей богу.
— Не съм дете, аз съм стара — промърмори тя и се сгуши по-надълбоко в пухената завивка.
— Ти си мъничка и глупавка. Но аз няма да кажа на никого. Нека всички си мислят, че си стара и умна, и само аз ще знам страшната истина за теб. Край, спи сега.