![Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/2/otvlichaneto-na-genievra-roman-ot-xiii-v-bg-download.jpg)
Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Галина Михова
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]». Краткое содержание книги:
— Госпожице — попитал я Мордред, — бихте ли ме приютили за тази вечер?
— Със сигурност, сеньор, ако не се страхувах да бъда порицана за това.
— И кой ще ви порицае?
— Моят приятел, сеньор, който отиде в гората ей там и ще се прибере много скоро.
— Госпожице, подслонете ме, пък аз обещавам да си тръгна, когато той се върне, ако не му се понрави да остана.
Тя се съгласила. Мордред веднага свалил шлема си и надигнал отдушника. Девойката открила в него един млад и красив рицар и го съзерцавала с удоволствие и възхищение. От своя страна той виждал млада девойка с голяма красота, облечена богато и елегантно. Поискал любовта й, ала тя го отхвърлила. Заявила му, че не е с толкова леки нрави, за да се отдава на двама мъже едновременно. Но той настоял толкова, че тя отстъпила. Оказали се един до друг, той я желаел, а тя още повече. Скоро вече нямало какво да им попречи. Нищо не ги спирало да разговарят и да палуват заедно. Когато свършили, единственият, който разбрал за това, бил Този, от когото никой не може нищо да скрие. След известно време приятелят на девойката се завърнал. Щом видял Мордред, го поздравил много вежливо.
— Сеньор — рекла му девойката, — този рицар е приютен тук, при условие че ще си тръгне, ако не желаете да остане.
— Госпожице, съгласен съм да остане и го приветствам с добре дошъл!
Помолил Мордред да седне до него. Подхванали разговор и рицарят го попитал откъде е. Мордред му отговорил, че е от двора на крал Артур и е брат на монсеньор Говен, както и че се казва Мордред. Рицарят много се зарадвал:
— Наистина, сеньор, от обич към един от вашите братя, ще ви служа навсякъде, защото това е човекът, който е сторил най-много за мен на този свят.
— Сеньор, за кого от братята ми говорите?
— За Гахериет — отвърнал другият. — Уверявам ви, че той е най-добрият рицар, когото познавам. От обич към него бих желал да разчитате на мен и да се разполагате с това, което ми принадлежи, както пожелаете.
Мордред му благодарил. Тогава влезли двама оръженосци, както и едно момче без коня си, което носело сръндак, завързан с връв около шията. Без да се бавят, приготвили вечерята. Когато привършили, наредили да сложат масите. Тримата седнали и се хранили заедно. След вечерята отишли да се разходят из гората — рицарят, неговият гостенин и девойката. Когато стигнали до едно маслиново дърво, рицарят се отдалечил малко и девойката останала сама с Мордред. Той й казал, че иска по-късно да спи с нея.
— Сеньор — отвърнала тя, — невъзможно е, трябва да легна с моя приятел.
— Ще ви кажа как да постъпите.
— Добре, кажете.
— Ще легнете до него и когато се уверите, че е заспал, ще станете и ще дойдете при мен. Така ще действате, без той да разбере.
— Сеньор, ако се събуди, какво мислите, че ще направи? Бог ми е свидетел, че ще убие и мен, и вас.
— Според мен няма да се събуди. А ако го стори, ще съумея добре да ви защитя от него, дори да му помагат и още двама рицари с неговата сила.
Мордред настоял толкова много, че тя склонила и се развеселила. Тогава рицарят се върнал от разходката си и отвел Мордред в шатрата. Като стигнали там, видели, че оръженосците си били построили колибка от клонаци, за да прекарат нощта в нея. Леглата били застлани и приготвени. Рицарят легнал с приятелката си, докато Мордред се изпънал сам, а оръженосците отишли в колибката. След време девойката станала от постелята, убедена, че приятелят й спи и това наистина било така. Отишла при Мордред, който бил буден и я приел много щастлив в обятията си.