Последният жив [Last Man Standing - bg]

— Е, как мина срещата? — запита Романо.

— Скучно. Друг път ще ти разправя. Ти къде си?

— Всичко е спокойно, та реших да пообиколя имението. Тук има една стара наблюдателница, отгоре се вижда на километри във всички посоки.

— Знам, бях вече.

— Е, аз сега съм там. Исках да се пораздвижа малко.

— Доста си се раздвижил, Поли. Мястото никак не е близо.

— Голяма работа, една разходка. Ти не искаш ли да ми правиш компания? Донеси и един-два уреда за нощно виждане.

— Какво наблюдаваш?

— Ще видиш.

Уеб излезе от къщата през задната врата, постави на главата си специалната каска, прикрепи към нея очилата за нощно виждане, включи системата и нагласи светлината според очите си. Изведнъж целият свят се оцвети в призрачно зелено. Устройството не можеше да се ползва дълго време, защото от тежестта му скоро щеше да го заболи вратът, а малко след това главата така щеше да го зацепи, че нямаше да усеща болката във врата. Когато използваше уред за нощно виждане, Уеб винаги държеше едното си око затворено, макар по този начин перспективата да се изкривяваше още повече; но пък иначе, след като свалеше устройството от очите си, щеше да вижда само оранжеви петна наоколо. А в такова състояние и един деветдесетгодишен старец в инвалидна количка може лесно да ти види сметката.

Като снайперист Уеб бе използвал всевъзможни трикове и приспособления, от най-сложните високотехнологични устройства до най-простото нещо — добрата маскировка. Той имаше специален маскировъчен костюм тип „Гили“, който търпеливо бе покривал с животински тор и всякакви други гадости, за да се слее напълно с окръжаващата го гора или тропическа джунгла. Всеки член на ОБТ си имаше зачислен по един „Гили“ и беше свободен да го префасонира по свой личен вкус или чувство за целесъобразност. Този тип камуфлажна дреха бе създадена преди повече от четиристотин години от шотландските воини, отблъсквали в безброй войни всевъзможни нашественици. Оттогава досега „Гили“ работеше безотказно. Издокаран с нея, Уеб бе лежал неподвижно в джунглите на Централна Африка, докато разни наркотрафиканти размахваха картечните си пистолети на метри от него, без да подозират за съществуването му, докато в един момент не им завреше дулото на пистолета си между лопатките и не им прочетеше арестантските права.