Един изстрел
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Един изстрел». Краткое содержание книги:
В същото време бившият военен полицай Джак Ричър обикаля плажовете и баровете на Маями в компанията на скандинавска танцьорка. Докато превърта телевизионните канали в хотелската й стая, той попада на репортаж на Си Ен Ен за убийствата в Индиана и чува името Джеймс Бар. С този човек отдавна го свързва една тайна — тайна за потулено зловещо престъпление. Ричър веднага тръгва за Индиана.
Лий Чайлд става все по-добър, а Джак Ричър — все по-популярен и по-силен!
Ченко дръпна спусъка. И чак тогава разбра.
— Клопка! — изрева той. — Това е клопка!
Кеш видя дулния пламък и извика:
— Изстрел!
Веднага обърна цевта и взе на прицел северния прозорец. Беше от онези, които се отварят с плъзгане нагоре; в момента долната му половина беше вдигната и залостена зад горната. Нямаше смисъл да стреля през отвора. При възходяща траектория на куршума беше сигурно, че няма да улучи. Затова реши да стреля напосоки в стаята през двойното стъкло, с надеждата някоя летяща отломка да развали нощта на оня, който се криеше вътре.
Соколов наблюдаваше побърканата човешка фигура на екрана на Владимир, когато чу изстрела и предупредителните крясъци на Ченко. Погледна за миг към вратата и насочи вниманието си към южния монитор. Там нямаше нищо. После чу ответния огън и звъна на разбито стъкло. Отблъсна се с ръце от масата и изтича до вратата.
— Добре ли си? — извика нагоре той.
— Това е клопка — извика в отговор Ченко. — Няма какво друго да бъде.
Соколов се обърна и най-внимателно огледа четирите екрана.
— Не — каза той. — Не е клопка. Във всеки случай нищо друго не се приближава.
Ричър пипна с ръце предната стена на къщата. Стара дъсчена обшивка, многократно пребоядисвана. Беше застанал на три метра южно от алеята, съответно от входната врата, в близост до прозореца на една затъмнена празна стая. Самият прозорец представляваше изправен нагоре правоъгълник от две части, при който долната се вдигаше зад горната. Може би и обратно — горната се спускаше пред долната. За последното Ричър не беше сигурен. Нито знаеше как точно се нарича този вид прозорци. Самият той рядко беше живял в къща и никога не бе притежавал такава. Отблизо сградата се оказа много по-стара, отколкото изглеждаше отдалеч. Може би имаше стотина години. Стогодишна къща със стогодишен прозорец. Дали и райберът беше на сто години? Той притисна бузата си до долната половина, присви очи и погледна нагоре.
Не се виждаше нищо. Беше твърде тъмно.
И тогава чу изстрелите. Два един след друг — единият някъде съвсем наблизо, другият по-далеч, после звън на счупено стъкло.
И гласът на Кеш:
— Хелън, добре ли си?
Нямаше отговор.
Отново Кеш:
— Хелън? Хелън?
Никакъв отговор.
Ричър постави телефона в джоба си. Прекара острието на ножа си през процепа между долната и горната половина на прозореца — там, където леко се застъпваха. Раздвижи го полека наляво-надясно, търсейки райбера. Напипа го, точно в средата. Почука го оттук-оттам с ножа. Явно беше от онези, при които масивен месингов език се завърта на 90 градуса и влиза в жлеб от другата страна.
Но в каква посока?
Натисна го от ляво на дясно. Не мърдаше. Извади острието и го вкара отново — този път на два пръста вляво от центъра. Плъзна го обратно и натисна от другата страна.
Резето помръдна.
Натисна го по-силно и то изскочи от жлеба.
Детска играчка.
Ричър повдигна долната половина на прозореца и през перваза се прехвърли в стаята.
Кеш пропълзя малко напред и обърна пушката си успоредно на оградата. Взря се през оптическия мерник. Не видя нищо. Върна се обратно в ъгъла си. Вдигна телефона.
— Хелън?
Отговор нямаше.
Ричър прекоси тъмната празна стая и стигна до вратата. Беше затворена. Долепи ухо до нея. Заслуша се. Отвън не се чуваше нищо. Полека завъртя бравата. Много бавно отвори вратата. Наведе се напред и огледа коридора.
Беше празен.
През една отворена врата на четири-пет метра напред вляво се процеждаше слаба светлина. Ричър се спря за миг. Повдигна краката си един по един и изтри подметките на обувките си в крачолите. После избърса и длани в дъното на панталона си. Направи предпазливо крачка напред. Опипа с крак пода. Никакъв звук. Бавно и безшумно се плъзна по коридора. Капитански обувки. Все за нещо да стават и те. Като се придържаше плътно до стената, където подът беше най-стабилен, той стигна на около метър от осветената врата. Пое си дъх и продължи напред.
Спря се на прага.
Пред себе си видя гърбовете на двама мъже. Седяха един до друг пред продълговата маса и се взираха в редица телевизионни монитори, разпръсващи призрачна зеленикава светлина. Отляво беше Владимир. Отдясно — някакъв тип, когото не бе виждал преди. Соколов? Сигурно. На около метър вдясно от Соколов на масата беше поставен пистолет. „Смит & Уесън 60“. Първият револвер в света, произведен изцяло от неръждаема стомана. Петзаряден. С шест и половина сантиметрова цев.