Сребърен пламък
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сребърен пламък». Краткое содержание книги:
Няма значение дали Емпрес иска да го види, или не, той искаше да я види. Искаше да види дали изглежда по-различна в космополитичния Париж, дали зелените й очи все още гледат открито и искрят със златна светлина, когато се смее. Искаше да се опита да разбере, може би да прочете истината в очите й. Сигурно не беше много умно да отива там, но отхвърлянето на благоразумието и мъдростта му доставяха удоволствие. Ако не нещо друго, то едно пътуване поне ще поразсее скуката му.
Обяснението, което даде на родителите си, бе кратко, необмислено и жизнерадостно до невъздържаност.
— Първо казах на Бел — каза той, влизайки в кабинета, където Хейзард и Блейз седяха един срещу друг от двете страни на шахматната дъска. — Обясних й, че няма да отсъствам дълго, макар и да предполагам, че не разбира нищо. Чудя се дали не трябваше да я взема — продължи той, като се отпусна в едно кресло близо до майка му. — При твоите представи за териториални права, мамо, да я взема със себе си би означавало да избухне кървава война — усмихна се Трей. — Затова, като послушен син — на това място и двамата му родители го изгледаха с блага недоверчивост, — ще отстъпя пред желанията ти.
Блейз и Хейзард се спогледаха и Хейзард неразбиращо сви рамене.
— Миличък — каза Блейз, — всичко това е малко двусмислено. Къде отиваш?
— Емпрес едва не е умряла — отвърна Трей с тон, който родителите му прецениха като прекалено жизнерадостен, без да им е необходима Бог знае каква проницателност.
— Как разбра? — попита Хейзард, който добре познаваше удивителното въодушевление на сина си.
— Гай ми писа и го споменава в писмото си заедно с всички други новини. Не знам подробностите, но реших да отида в Париж. Мога пак да се видя с Ерик, а през последните шест месеца дукеса Соасон е изпратила поне дузина покани.
— Как е Ести? — поинтересува се Блейз, която знаеше за склонността на дукесата към сина й.
Трей нехайно повдигна рамене.
— Предполагам добре. Знаеш я Ести… елегантна, светска, пламенна, както обикновено. Последното й увлечение е експресионизмът. В предишните си писма ме запознаваше с импресионизма, и то с безкрайни подробности. Може да я накарам да ме разведе из галериите и да купя някои от последните неща.
— Кога тръгваш? — попита Хейзард с мекотата, която бе усвоил до съвършенство покрай ентусиазма на Трей.
— След час — бързо се изправи Трей. — Ще ви изпратя телеграма от Париж. Напомнете на Бел, че няма да я изоставя за дълго. Чао.
Беше преполовил разстоянието до вратата, преди Блейз да успее да попита:
— Имаш ли нужда от нещо, скъпи?
— Да имам нужда от нещо? — разсеяно повтори Трей, като се завъртя. Перспективата да види Емпрес отново изместваше баналните нужди. — Не. Не, благодаря ти, майко. Имам всичко. — Усмивката му беше блестяща.
— Време беше — навъсено каза Хейзард след секунда, когато вратата се затвори зад Трей.
— Имаш предвид? — усмихнато попита Блейз.
— Време беше упоритият глупак да я догони. Още дяволски малко ми трябваше да отида и да я доведа, та да спра проклетата му меланхолия.
— По-голям инат е и от теб, скъпи.
— По-голям инат от мен — повтори Хейзард и закачливо се усмихна. — Твърдоглав е като тебе.
Блейз добре познаваше собствения си темперамент затова не каза нищо.
— Но въпреки това е сладък — с майчинска обич отбеляза тя.
Хейзард се засмя.
— Разбира се, mia cara. Той е съвършен. Също като майка си.
Пътуването му отне шест дни. Шест дни на нетърпение, логическо мислене и неразумни емоции. Трей си напомняше да не очаква нищо, за да избегне разочарованието, предупреждаваше сам себе си, че отива в дома на Емпрес неканен. „Щом като не писа, безброй пъти си повтаряше той, чувствата й очевидно са се променили.“ Той просто искаше да се убеди, че тя е добре. От чисто алтруистични, човешки подбуди, разсъждаваше рационално той.
И упорито потискаше нарастващото блажено очакване.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
Бяха изминали повече от два месеца откакто се роди Макс, месеци през които Емпрес се посвети изцяло на новородения си син. През това време поне дузина пъти бе започвала да пише на Трей, за да му съобщи, че има син — Максимилиян Лоран Сейнт-Жус дьо Джордан и че приликата помежду им е толкова явна, че дори и Трей не би могъл да го отрече. Макс имаше светлите очи и копринената тъмна коса на Трей и когато се усмихна за пръв път, мъчителните спомени заляха Емпрес със силата на приливна вълна. Усмихваше се по същия начин като баща си — първо бавно, а после изведнъж с цялата възможна топлина като утринно слънце.