Последната империя

Вин сви рамене.

— Добре. Значи дано нито една от тайните, които Келсайър очаква от нас да открием в текста, да не е свързана с териските сили. Въпреки че лорд Владетеля, изглежда, е посветил доста редове на твоите сънародници.

— Права сте — потвърди Сейзед. — Не че са особено интересни.

Вин си позволи една мила усмивка.

— Ох — въздъхна Сейзед. — Май не бива да ви оставяме да прекарвате толкова време с господаря Бриз.

— Тези хора в дневника — каза Вин вече сериозно. — Те Пазители ли са?

Сейзед кимна.

— Тези, които сега наричат Пазители, са се срещали много по-често в онези времена — може би дори по-често, отколкото Мъгливите сред съвременните благородници. Изкуството ни се нарича „ферохимия“ и това понятие описва възможността да съхраняваме определени физически свойства в късчета метал.

Вин се намръщи.

— И вие ли горите метал?

— Не, господарке. — Сейзед поклати глава. — Ферохимиците не са като аломантите — ние не „изгаряме“ нашите метали. Използваме ги за складове. Всяко късче метал, в зависимост от размера и сместа, може да съхранява определено физическо качество. Ферохимиците запазват свойства и качества, от които се възползват по-късно при необходимост.

— Качества? — попита Вин. — Като сила например?

Сейзед кимна.

— В дневника териските носачи преднамерено източват силите си привечер и ги съхраняват в гривните за идната сутрин.

Вин втренчи очи в него.

— Значи затова носиш толкова огърлици!

— Да, господарке — потвърди той и нави единия си ръкав. Под него чак до сгъвката на лакътя бяха наредени гривни. — Държа някои от резервите си скрити — но носенето на многобройни обици, пръстени и гривни винаги е било свързано с териската култура. Лорд Владетеля веднъж се опитал да забрани със закон терисците да докосват или притежават метални предмети — нещо повече, оповестил, че носенето на метал е привилегия на благородниците, а не на скаа.

Вин смръщи вежди.

— Странно. Винаги съм мислила, че благородниците не биха искали да носят метални предмети, след като ги правят уязвими на аломантия.

— Така е — потвърди Сейзед. — Но стара имперска традиция е тоалетите да се украсяват с метални предмети. Вероятно се е зародила във времето, когато лорд Владетеля е забранил на терисците да се докосват до метали. Той самият започнал да носи метални пръстени и гривни, а благородниците винаги са се опитвали да му подражават в модата. В наши дни най-богатите често се кичат с метални предмети като символ на власт и високомерие.

— Това е глупаво — измърмори Вин.

— Модата често е глупава, господарке. Независимо от всичко това планът на лорд Владетеля се провалил — мнозина аристократи предпочитат украшения, изработени от дърво и боядисани да изглеждат метални, и терисците са успели да притъпят тревогите на нашия върховен повелител относно скритите си способности. Твърде непрактично е да не позволяваш на стюардите никога да не се докосват до метал. Но това не е спряло преследването на Пазителите.