Бризингър

— Живейте дълго и дано с всяка изминала година любовта ви става по-силна — каза тя.

Двамата се обърнаха към струпалото се множество и вдигнаха събраните си ръце към небето.

— Нека тържеството да започне! — обяви Роран.

Ерагон ги последва надолу по хълма и премина заедно с тях през стълпотворението от крещящи хора към двата стола, разположени начело на редицата маси. Там Роран и Катрина седнаха като краля и кралицата на сватбата.

После гостите се изредиха да им изкажат поздравленията си и да им дадат подаръците си. Ерагон беше първи. Усмивката му бе широка колкото тази на младоженците и той разтърси свободната ръка на Роран, а после сведе глава към Катрина.

— Благодаря ти, Ерагон — каза тя.

— Да, благодаря ти — добави Роран.

— Честта бе изцяло моя.

Той ги изгледа и двамата, а после избухна в силен смях.

— Какво? — попита братовчед му.

— Вие! Двамата сте щастливи като глупаци.

С блеснали очи, Катрина се засмя и прегърна Роран.

— Точно такива сме си!

Ездача стана сериозен и каза:

— Сигурно знаете какъв невероятен късмет имате да сте тук и двамата. Роран, ако не бе успял да събереш всички и да пропътуваш целия път до Пламтящите равнини, и ако Ра’зак бяха отвели теб, Катрина, до Уру’баен, никой от двама ви нямаше да…

— Да, но аз го сторих, а те не — прекъсна го Роран. — Нека не помрачаваме този ден с неприятни мисли за онова, което е можело да бъде.

— Не затова го споменах. — Ерагон погледна към редицата хора, които чакаха зад него, за да е сигурен, че никой от тях не е достатъчно близо, за да го чуе. — Ние и тримата сме врагове на Империята. И както днешният ден показа, не сме в безопасност дори сред Варден. Ако Галбаторикс може, той ще нанесе удар на всеки от нас, включително и на теб, Катрина, за да нарани другите. Затова направих тези за вас.

И Ездача извади от кесия на колана си два семпли златни пръстена, излъскани до блясък. Предната нощ ги бе оформил от последното златно топче, извлечено от земята. Подаде по-големия на Роран, а по-малкия — на Катрина.

Братовчед му обърна пръстена в ръката си и го огледа, а после го вдигна към небето и примижа към глифовете на древния език, гравирани на вътрешната му стена.

— Много са красиви, но как се очаква да ни защитават?

— Омагьосах ги да правят три неща — отвърна Ерагон. — Ако някога имате нужда от моята помощ или тази на Сапфира, завъртете пръстена веднъж на пръста си и кажете: „Помогни ми, Сенкоубиецо; помогни ми, Ярколюспеста“. Ние ще ви чуем и ще дойдем възможно най-бързо. Също така, ако някой от вас е близо до смъртта, пръстенът ви ще ни извести, както и теб, Роран, или теб, Катрина, в зависимост от това кой от двама ви е в беда. А докато пръстените докосват кожата ви, винаги ще знаете как да се намерите един друг, независимо колко надалече сте. — Той се поколеба и добави: — Надявам се да се съгласите да ги носите.

— Разбира се, че сме съгласни.

Гърдите на Роран се издуха и гласът му стана дрезгав.