Опасно съдружие

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че мога да те застрелям като куче! — изсъска другата жена.

— Нямам оръжие — промълви Ребека, преметна чантата си през рамо и разтвори ръце. С неудоволствие забеляза, че те треперят.

— Но аз не мога да бъда сигурна, нали? — блеснаха очите на Катрин. — Чувам шум, заварвам в къщата си непознат човек, който насочва нещо срещу мен, и стрелям. Откъде да зная, че това може да е… Както и да е. Все ще намеря какво да ти пъхна между пръстите.

— Никой няма да ти повярва!

— По този въпрос съм готова да рискувам! — ухили се жестоко тя.

— Добре — въздъхна с привидно спокойствие Ребека. — След като и тъй и тъй ще умра, може би няма да имаш нищо против да отговориш на един въпрос…

— Казвай.

— Отнася се за онази нощ на яхтата… Ти пусна елавил в чашата на Райън, нали? И той го е изпил заедно с уискито си.

— Откъде разбра за това? — широко разтвори очи Катрин.

— Направиха ексхумация на трупа. В него са открити следи от това лекарство. Аз пък се поразтичах и открих аптеката, от която си го купила. Рецептата ти е написал доктор Марвин Спенсър.

Ребека продължи да изброява уликите, а на лицето на Катрин се изписа ужас. Чу за полицейските рапорти, в които единствено тя твърди, че Райън е пил скоч, чу за собствените си описания на неговото състояние — далеч по-подробни и изчерпателни от останалите. А когато Ребека стигна до действията на Тони, лицето й стана бяло като вар.

— Не вярвам, че ти е казал подобно нещо! — просъска.

— Тогава откъде го знам? — Страхът вече беше започнал да напуска Ребека. Дори мисълта, че може да бъде убита всеки момент, не попречи на ледената й ярост. — Скоро ще те приберат, Катрин. Особено пък ако намерят трупа ми в къщата ти.

Думите й май предизвикаха търсения ефект: Катрин се замисли.

— Защо го уби, Катрин? Може би защото ти го отнех?

Другата жена презрително се изсмя.

— Няма мъж, който да струва чак толкова!

— Тогава защо? Вероятно си била част от заговора, така ли? Част от онези, които са се притеснявали от вероятността Райън да запознае властите с разкритията си за Холмс.

— Какво от това, дори и да съм?

— Но Брандън ме увери, че нямаш представа за това, което е сторил.

— Този човек явно ме смята за малоумна! Винаги съм била в течение на всичко, което става във фирмата. За съжаление само два дни преди смъртта на мъжа ти научих за глупостта на Брандън и за отчаяния опит на Райън да го спаси.

— Той ли ти каза?

— Не — стисна устни Катрин. — Сама разбрах. Бях забравила едни документи и се върнах да ги взема. Чух викове. Отначало помислих, че зад открехнатата врата на кабинета са Брандън и Райън, но после разбрах, че разговарят по интеркома. Не можех да повярвам на ушите си. Райън заплаши да съобщи нещо на властите, а когато чух какво е то, направо превъртях!

Нервите на Ребека бяха опънати до скъсване.

— И затова го уби? — попита със затаен дъх.

— Не можех да му позволя да разруши всичко, за което се бях борила цял живот! — диво блеснаха очите й. — Брандън нямаше да стане сенатор, всичко отиваше по дяволите и най-вече престижът на фирмата! Да не говорим, че положително щеше да се наложи да покривам част от дълговете на Брандън от собствения си джоб! — Гласът й изведнъж изгуби част от силата си: — Нямах избор, просто трябваше да го отстраня! — Замълча, после пристъпи крачка напред и просъска: — Всичко щеше да е наред, ако не беше ти! Започна да ровиш, започна да твърдиш, че мъжът ти е бил убит! Именно ти унищожи фирмата, Ребека! И вероятно се гордееш с това! — Пистолетът в ръката й заплашително се повдигна: — Влизай там! — Сочеше към един от големите вградени гардероби в спалнята.

Ребека трескаво обмисляше ситуацията. Там ли бе решила да я ликвидира? Може би защото дрехите щяха да погълнат шума от изстрела? Единствената й надежда беше Катрин да не започне да рови в чантата й. Стори ли го — край на записаните самопризнания. Ще унищожи касетофона, а после ще скалъпи някаква история за пред полицията. Не, това няма да е честно! Нима тази жена ще избегне отговорността не само за убийството на Райън, но и за нейното?!

Влезе заднешком в гардероба, после вдигна глава.

— Какво се случи, след като пусна лекарството в питието на Райън? Стана му лошо и ти му предложи да отиде да се разхлади?

— Дадох му три хапчета, разтворени в тройно уиски — отвърна със злобна усмивка Катрин. — И той, горкият, получи наистина ужасно главоболие… Започна да му се гади, а аз му казах, че не бива да повръща на хубавата яхта. Поведох го към кърмата, а когато стигнахме там, просто го пуснах…