Под купола (Том I)
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Под купола (Том I)». Краткое содержание книги:
Ала момченцето не я послуша.
— Е, радвам се да се запозная с вас — каза Барби. Не се представи; всъщност даже му се искаше да бъде с някаква дегизировка като изкуствени мустаци или нещо подобно. Макар че проблемът може би не беше чак толкова сериозен. Бе почти сигурен, че тези хора не са от Честърс Мил.
— Вие от общината ли сте? — попита Търстън Маршал. — Защото ако сте от общината, искам да подам оплакване.
— Аз съм само един портиер — отвърна Барби, след което си каза, че навярно бяха видели как Ал Тимънс си тръгва. Мамка му, като нищо можеше и да са разговаряли с него. — Другият портиер… — побърза да добави. — Сигурно сте видели Ал.
— Искам мама — изхлипа Ейдън Епълтън. — Затъжих се за нея.
— Да, запознахме се — кимна Каролин Стърджис. — Той ни каза, че правителството изстреляло някакви ракети към онова, което ни държи в плен, но те не успели да го пробият и само предизвикали пожар.
— Така е — въздъхна Барби, но преди да каже нещо повече, Маршал отново се намеси:
— Искам да подам жалба. Всъщност искам да повдигна обвинение. Бях нападнат от един човек, който се представи за полицай. Удари ме в корема. Преди няколко години ми извадиха жлъчния мехур и сега се боя, че може да има вътрешни травми. Каролин пък бе вербално наскърбена. Нарекоха я с епитети, които я унижават сексуално.
Жената постави длан на рамото му.
— Преди да повдигнем каквито и да е обвинения, Търс, искам да си спомниш, че имахме Т-Р-Е-В-А.
— Трева! — мигом възкликна Алис. — Понякога мама пуши трева, когато има болезнен Ц-И-К-Ъ-Л.
— Така ли! — изненада се Каролин и на лицето й се появи измъчена усмивка. — Гледай ти!
Маршал се надигна от мястото си и се изправи в цял ръст.
— Притежанието на марихуана си е дребно провинение или простъпка, както още го наричат — заяви. — Докато онова, което направиха с мен, откъдето и да го погледнеш, си е углавно престъпление! Коремът ужасно ме боли!
Каролин му хвърли поглед, изпълнен едновременно с привързаност и досада, и Барби внезапно проумя естеството на отношенията им. Красивата мис Май бе срещнала ерудирания мистър Ноември и сега двамата бяха впримчени в капана на мейнската версия на „Без изход“.
— Търс… — започна тя, — не съм сигурна, че съдът ще подмине с лека ръка това „дребно провинение“. — Тя се усмихна на Барби. — Имахме сериозно количество. И онези го конфискуваха.
— Не е изключено да изпушат доказателствата — подхвърли младият мъж.
Тя се засмя (за разлика от прошарения си любовник). Рошавите му вежди се бяха сключили застрашително.
— Както и да е, няма да се откажа и ще подам жалба.
— На ваше място бих изчакал малко — каза му Барби. — Сегашната ситуация е такава, че… че просто никой няма да сметне удар в корема за нещо сериозно, докато сме под Купола.
— Аз го смятам за доста сериозно нещо, мой млади приятелю-портиер.
Младата жена вече изглеждаше доста по-ядосана, отколкото привързана.
— Търс…
— Хубавото е, че никой няма да направи голям проблем и от малко трева — добави Барби. — Като в блекджека, когато нито печелиш, нито губиш. А вие, деца, как се озовахте тук?
— Полицаите, които нахълтаха в хижата на Търстън, ни видяха в ресторанта — обясни Каролин. — Шефката заяви, че е затворено, докато не стане време за вечеря, но щом й казахме, че сме от Масачузетс, ни съжали. Даде ни сандвичи и кафе.
— Даде ни филийки с фъстъчено масло и желе — намеси се Търстън. — Нямаше никаква възможност за избор, даже сандвичи с риба-тон не ни предложи. Казах й, че фъстъченото масло залепва за горната ми изкуствена челюст, но тя ми заяви, че били в режим на дажби. Не е ли това най-откаченото нещо, което сте чували?
Барби бе напълно съгласен с него, ала тъй като идеята за дажбите беше негова, предпочете да си замълчи.
— Щом видях онези ченгета, очаквах нови неприятности — продължи Каролин, — но Ейд и Алис явно ги бяха поразмекнали.
Търстън изсумтя.
— Но не дотам, че да ни се извинят. Или съм го пропуснал?
Младата жена въздъхна и се обърна към Барби:
— Казаха ни, че пасторът на Независимата църква може да ни намери някаква свободна къща, където четиримата да отседнем, докато всичко това не приключи. Май ще се наложи да станем приемни родители поне за известно време.
Тя погали косата на момчето. Търстън Маршал не изглеждаше очарован от перспективата да става приемен родител, но въпреки това прегърна през рамо Алис. Барби хареса постъпката му.