Кинг и Максуел

Браун мълчеше.

– Онази вечер видяхме, че Дженкинс мина покрай къщата на Саут, но не се отби – продължи Шон. – И знаеш ли защо, Къртис? Защото е идвал от твоята къща след среща с теб. Ти си информаторът на Грант от Пентагона, а не Дан Маршал. Пред нас спомена, че го познаваш бегло от някакви заседания. Но пропусна да кажеш, че си бил посветен в предстоящата тайна мисия на Сам Уинго. И не става дума за слуховете, които Дейна измъкна от теб.

– А Грант ти се е отплатил с нов живот на онзи индонезийски остров – добави Мишел. – Но живот за сам човек.

– Финансиран с петдесет милиона в офшорна сметка непосредствено след нападението срещу Сам Уинго. Трансферът е бил осъществен от подставена фирма, която ние успяхме да свържем с теб. Те са от откраднатия милиард евро, нали? Случайно да имаш представа къде са останалите?

Браун просто мълчеше и ги гледаше.

Шон направи една крачка към него.

– Когато Дейна започна да рови по моя молба, ти реши, че късметът ти е изневерил, нали? Бившият мъж на жена ти се появява от нищото и започва да задава въпроси за схемата, в която си затънал до гуша! Вероятно си се побъркал от страх, а? Ти организира удара срещу нас в мола, нали? Премахваш ни и тримата наведнъж и след това си волна птичка. А после, когато седеше край болничното ѝ легло, вероятно си се молил да не прескочи трапа...

– Аз обичам Дейна – тръсна глава Браун. – Заминавам за чужбина, за да подготвя нещата. След това ще се върна да я взема. Не съм искал някой да стреля по нея. А когато ти ми каза, че е била проследена до мола… – Тук млъкна, а по лицето му се затъркаляха сълзи.

– Прецакал те е партньорът ти – отгатна Мишел.

– Вероятно е бил много разстроен, като е разбрал, че си споделял с Дейна за ситуацията около Уинго – добави Шон.

– Не знаех, че тя разпитва заради теб – отвърна Браун. – Не знаех дори, че сте се срещали, но...

– Беше уведомен от партньора си. Който по-късно е изпратил убийците в мола.

– Защо Дженкинс се появи в дома ти онази вечер, генерале? – попита Шон. – За да те скастри? Или просто за да се увери, че само привидно ни помагаш, за да разсееш подозренията ни?

– Аз… Аз не...

– Знаеше ли какво се готви да направи Грант с информацията, която си му предал? – рязко го прекъсна Мишел. – Знаеше ли, че иска да убие президента? Това е държавна измяна, за която се предвижда смъртно наказание!

При тези думи Браун се сепна и очевидно стигна до заключението, че трябва да си затваря устата.

– Не знам за какво говорите! – отсече той и се изправи. – А сега ще ви помоля да си вървите!

– Полетът ти до Малайзия няма да се състои – предупреди го Шон.

– Защо? Вие нямате никакви доказателства срещу мен. Какво от това, че съм купил някакъв имот? Петдесет милиона в офшорна сметка? Нямам идея за какво говорите. Просто съм направил добра инвестиция, закупувайки известно количество земя.

– Удари ме, защото съм изложил Дейна на опасност – каза Шон.

– И какво от това?

Юмрукът на детектива се стрелна напред и Браун рухна върху близкия стол.