Кръвна линия
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-655-331-7
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кръвна линия». Краткое содержание книги:
Галилея, 1025 г. При превземането на древна цитадела, рицар тамплиер открива свещено съкровище, пазено от векове в лабиринта под крепостта — Бахал Ису, жезъла на Исус Христос, безценна реликва, наградена със загадъчна сила, която обещава завинаги да промени човечеството.
Хилядолетие по-късно сомалийски пирати атакуват яхта недалеч от Африканския рог и отвличат млада бременна американка. Командир Грей Пиърс е пратен на спасителна мисия в африканската джунгла. Жената не е просто някаква богата туристка, а Аманда Гант-Бенет, дъщеря на американския президент.
Но онова, което би трябвало да е проста спасителна мисия, се превръща в огнен ад и смъртоносно предателство, когато Грей и екипът му откриват, че заложницата е пешка в зашеметяващ терористичен акт с мрачни последици. При това опасността тепърва започва…
Той я погледна с надежда.
— И какво е окончателното решение за момчето?
— Лошо. Детето може и да изглежда здраво, но тройната му спирала продължава да се денатурира и да се освобождава от ПНК нишката. Още по-лошото е, че процесът като че ли се ускорява.
Едуард вдигна ръце, разтърка очи и въздъхна примирено.
— Значи влошаването на състоянието му не се е дължало на болест. Както се боях, организмът му просто отхвърля ПНК.
— Детето не ни е от полза — заяви Петра.
— Но ние бяхме толкова близо — умърлуши се Едуард.
— Ще продължим да работим — каза Петра. — Успехът със сигурност е съвсем близо. Пък и без това знаем, че те искат само момичета. Момчето така или иначе беше обречено.
„Обречено?“
Лиза се вцепени.
— За какво говорите?
Едуард бе така погълнат от разочарованието си, че сякаш се изненада, че тя още е тук.
— Предполагам разбирате, че мъжете с тройна спирала са, общо казано, мулета. Може и да живеят вечно, но от генетична гледна точка са задънена улица. Единствено жените могат да предават този ПНК признак на следващото поколение.
— Не, не разбирам — каза тя. Възнамеряваше да ги накара да продължат да говорят, а в същото време бавно се прокрадваше към електронния ключ на бюрото на Едуард.
„Няма да навредите на това дете…“
Едуард изпухтя, обърна се към компютъра и зареди някакъв файл. На екрана се появи видеозапис на клетъчно делене. Двете ДНК нишки бяха оцветени в червено, а ПНК нишката — в синьо. Две допълнителни ПНК нишки се носеха свободно в цитоплазмата. При деленето на клетката ПНК се освободи от спиралата и се присъедини към събратята си. След това деленето продължи по обичайния начин. Когато клетката се раздели на две, една от ПНК нишките в новите клетки се върна от цитоплазмата в ДНК, възстановявайки тройната спирала в двете клетки.
— Разбирате ли? — попита Едуард.
Разбираше. Ясно беше защо мъж не може да предаде тройната спирала. Спермата на мъжа съдържа половината от неговата ДНК. Яйцеклетката на жената съдържа половината от нейната ДНК плюс цялата цитоплазма и всичко в пихтиестата клетъчна течност — митохондрии, органели, белтъци, а в този случай и ПНК. Поради това бащата не можеше да предаде тройната спирала, признака на безсмъртието — защото не би могъл да предаде цитоплазмената ПНК. Само жена можеше да го направи.
— Също като митохондриите у жените — каза Лиза. — Всички митохондрии се предават по женска генетична линия, от яйцеклетка на яйцеклетка.
— Правилно. Значи разбирате?
Тя кимна.
— В такъв случай разбирате и защо трябва да убием това дете.
Лиза рязко се изправи.
— Не… разбира се, че не!
Едуард въздъхна.
— То е задънена улица, върши ни работа единствено като материал за проучване. Ако с лекуването на шока бяхме успели да върнем стабилността на тройната му спирала, детето щеше да стане идеален опитен образец за масата за вивисекция на Петра. Органите му щяха да бъдат отделени в изкуствени системи, идеални за изпитание на безсмъртието. По-добре, отколкото да чакаме десетилетия и да изучаваме растежа на детето. Науката не може да работи толкова бавно, особено ако е изправена пред нещо така непоследователно като смъртността.
Лиза се опря на бюрото, изтръпнала от шока. Беше работила усилено цялата нощ, за да измъкне бавно детето от лапите на смъртта — само за да се стигне до такъв край?
Освен това беше започнала да се привързва към него. И как би могло да е иначе, когато я поглеждаше с онези големи доверчиви очи?
Петра гледаше намусено детето в кувьоза, сякаш беше някакво куче, надъвкало любимите й обувки.
— Сега то е безполезно. Поредният провал.
— Обещаващ провал. — Едуард я потупа по ръката. — Пак ще можеш да направиш некропсия, да събереш всички хистологични тъканни проби, които са ти нужни. Можем да научим много, дори от този неуспех.
„Достатъчно“.
Нямаше да им позволи да убият това дете.
Докато двамата се взираха в новороденото, обърнати с гръб към нея, Лиза направи своя ход.
Вече се беше облегнала на бюрото му. Сграбчи картата — и настолната лампа. Изтръгна я от контакта и замахна силно, целейки се в главата на Петра. Тежката метална основа улучи тила й. Лиза изпита чувството, сякаш сечеше дърво. Жената се блъсна в ъгъла на клетката и се строполи на пода.