Червеният змей
- Автор: Бенгтсон Франс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Капсарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният змей». Краткое содержание книги:
— Както кажеш — рече Орм, — може би там ще намеря и моя загубен свещеник.
— Жените го взеха със себе си — отговори Токе. — Харесвали заклинанията му, затова хич не се безпокой за него. Стори ми се смел човек, като го видях как тръгна срещу Стюркар с кръста. Макар че тук, на Събора, ще се реши какво ще правят с него, след като уби Стюркар.
— С мен има още един свещеник — каза Орм, — твой стар приятел.
Отец Вилибалд дойде, за да разбере какво се е случило с учителя. Токе радостно го поздрави.
— Помня те добре — рече топ. — Ела с нас и опитай бирата ми. Много съм ти задължен, че излекува крака ми в двореца на крал Харалд; никой не би могъл да го направи пи-добре от теб. Но какво нравиш тук, толкова далеч от датския кралски двор?
— Служа на Христа н живея в семейството на Орм — отговори свещеникът. — Мисията ми в този далечен край на света е да покръствам езичниците, както вече направих с него. Така ще дойде и твоят ред, макар да си спомням добре, че не вярваш в нищо; тук при нас те е довело божието провидение.
— Можем да поспорим по този въпрос — рече Токе. — В едно съм сигурен — сега тримата ще седнем и ще си побъбрим като приятели. „Бисмиллахи, ер-рахмани, ер-рахими!“ — както казвахме, когато бяхме на служба при господаря Алмансур.
— Какво беше това? — попита отец Вилибалд. — Какъв е този език? И ти ля си жертва на тия южни магии?
— Това е езикът, който говорят в Испания — отвърна Токе. — Още го помня, защото жена ми е оттам и обича да приказва на родния си език, особено когато е в лошо настроение. Това ми дава възможност да го упражнявам.
— Ще ти преведа какво каза — обади се Орм. — „В името на Бога, Милостивия, Състрадателния.“ Милостивият е Христос, както всички знаят; а Състрадателният очевидно се отнася до Светия дух, защото кой може да е по-състрадателен от Него? Нали виждаш, Токе практически е вече християнин, макар да се преструва, че не е.
Отец Вилибалд недоверчиво промърмори нещо; без да спорят повече, те се отправиха заедно с Токе към лагера на вирдите
Единадесета глава: ЗА ТОКЕ, СИНА НА СИВАТА ЧАЙКА, И ЗА СПОЛЕТЯЛОТО ГО НЕЩАСТИЕ, КАКТО И ЗА УЖАСНИЯ ПОДАРЪК. КОЙТО ОРМ ПОЛУЧИ ОТ ХОРАТА НА ФИНВЕДЕН
Пийваха си до късно през нощта от бирата на Токе и си разправяха какво им се беше случило, след като се разделиха. Орм разказа за това как бе ходил да плячкосва в Англия с Торкел Високия, за голямата битка при Молдън и за богатата плячка, която бе спечелил там; за това как случайно срещна отец Вилибалд и се покръсти и как отново намери дъщерята на крал Харалд (тук малкият свещеник честичко допълваше разказа му), а също и за огромното количество сребро, което крал Етелред предпочете да заплати на скандинавците, за да спаси себе си и страната от техния гняв.
После той описа завръщането си вкъщи, посещението в Йелинге и срещата с крал Свен; разказа какво се беше случило тогава и как бе принуден набързо да избяга от майчиния си дом и да се засели в пограничната област, за да се спаси от отмъщението на зет си.
— Но паметта му е дълга, също като ръката му — добави Орм. — Преследва ни дори в тия далечни земи, защото при последната ни среща нашият достоен свещеник му разкървави носа. Една нощ през тази пролет трябваше да се бия пред самия вход на къщата си с някакъв мъж от Финведен на име Остен от Орестад, който бил на морска служба при датчаните — беше тръгнал на път и го приех да пренощува у дома. Дойде с доста мъже и тайната му цел бе да ме убие и да изпрати главата ми на крал Свен. Но в замяна загуби много от хората и всичките си стоки и коне, а и не се отърва от цялата тая история без счупена глава — не се съмнявам, че случилото се ще се обсъжда по време на Събора. Щом оздравя, го пуснах да си върви заедно с двамата му другари, но преди това го накарах да се покръсти — отец Вилибалд, на когото рядко противореча, предпочете, вместо да ги убиваме, да ги направим християни.
— И най-умните понякога правят глупости — рече Токе. — Човек, който остави врага си жив и после съжали за това, може да обвинява само себе си. Знам, че християните често постъпват по този начин, за да спечелят благоволението на своя Бог, но в тия земи все още смятаме, че е най-добре да съблюдаваме старите обичаи. Следващия път сигурно няма да ти е лесно да го убиеш, той ще дири отмъщение за това, което е загубил, и за оскърблението, дето си му нанесъл, като си го покръстил.