Нищо общо
- Автор: Уайнър Дженифър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нищо общо». Краткое содержание книги:
Тя е млада и амбициозна адвокатка, чужда на женските хитрини, чиято единствена слабост са обувките. Купища страхотни обувки, които правят краката й неустоими… ако преди това сестра й Маги не ви е отмъкнала. Ослепителната Маги все се забърква с неподходящи мъже и рядко се задържа на работа повече от един месец, но има нещо, с което малко жени могат да се похвалят. Перфектно тяло — 48 килограма, равномерно разпределени върху ръст от 166 сантиметра, добре поддържана кожа с бронзов загар, почистена, обезкосмена, хидратирана, дезодорирана… Най-изненадващо Роуз за първи път има „нещо като гадже“ — страхотния й шеф Джим. „Нещото като гадже“ е много надежден и стабилен, докато в един момент не се появява Маги и не го „гушва“ класически, в леглото на сестра си. И това е най-малката каша, която тя забърква…
Две сестри, които освен общо ДНК, обща трагедия в детството и един и същи номер обувки, нямат нищо общо, научават, че имат нужда една от друга много повече, отколкото им се струва на пръв поглед.
— Не се съмнявам — отбеляза Роуз.
— Цяла армия от чаши стоеше пред мен.
— Ти тогава май нямаше още двайсет и една — поиска да уточни сестра й.
— Не, разбира се. Кажи още нещо.
— Няма почти нищо за казване. — Роуз предпочете да не споделя с Маги за преживяванията си по време на отвратителното тържество на бъдещата младоженка, организирано толкова злонамерено от мащехата им, нито за скандала с баща си, нито за срещата с Джим Данвърс. Моментът за това не беше настъпил. Тя все още не разбираше каква е причината за необяснимата промяна, настъпила със сестра й, превърнала се в отговорна, не търсеща вниманието на околните, ходеща на работа, добронамерена към старците обитателка на „Голдън Ейкърс“.
— Разкажи ми нещо повече за сватбата. Ще има ли шаферки?
Настъпи кратко мълчание.
— Само Ейми — отвърна Роуз. — И ти, разбира се, стига да имаш желание.
— Искаш ли да бъда твоя шаферка? — Маги не вярваше на ушите си.
— Честно да ти кажа, не държа много да имам шаферки. Но ако искаш, няма проблем.
— Сватбата си е твоя, така че ти ще кажеш.
— Всички все това ми повтарят — сподели Роуз.
— Е, добре, лека нощ — сковано пожела Маги.
— Лека нощ.
— Лека нощ — отново се обади Маги. Мълчание. — Роуз? Ей, Роуз! Може ли да ми донесеш една чаша вода с кубче лед? Моля те.
— Иди да си вземеш водата — отвърна Роуз и още докато го произнасяше, спусна крака от леглото. И тази особеност на Маги беше забравила. Носеше вода на сестра си за през нощта, откакто се помнеше. Правеше го и по време на нашествието на Маги в апартамента й. Най-вероятно и когато станат по на осемдесет години, надживели съпрузите си, приключили служебния си път и заживели в някакъв вариант на „Голдън Ейкърс“, но през 2060, тя ще продължава да носи чаша вода с кубче лед на сестра си.
Когато се върна, Роуз завари на възглавницата си нещо лъскаво. Взря се по-внимателно, да не би да е буболечка. Оказа се таблетка шоколад, увита във фолио.
— Също като в скъпите хотели — обади се Маги.
— Заспивай!
— Добре, добре — отвърна Маги. Преди да затвори очи обаче, тя постави парченцето шоколад на нощното шкафче, така че първото нещо, което сестра й види, когато на сутринта отвори очи, да е таблетката шоколад.
В своята спалня Ела усети, че напрежението в гърдите й постепенно се стопява. Дори не си беше давала сметка колко е голямо. В мозъка й се стрелкаха всевъзможни въпроси. Каква ли беше истината за отношенията им със Сидел? Коя беше Моята Марша? Защо Роуз почти не разговаряше с Маги? Защо тя се стараеше така отчаяно да получи одобрението на по-голямата си сестра? Възможно ли беше Роуз да планира сватбата си без присъствието на Маги? Дали смятаха да поканят и нея?
Прехапа устни. Там имаше доста събития. Сигурна беше. Неслучайно Маги беше напуснала внезапно апартамента на сестра си и се беше озовала в Принстън. Двете не си бяха говорили цели десет месеца. Дай им време, беше я посъветвал Луис.
— Ще се опитам — тихичко си обеща Ела и изпрати две въздушни целувки по посока на стената, която я отделяше от стаята на двете й внучки.
54
С дебела гумена ръкавица на ръката си, Роуз бръкна в тенджерата, пълна със сварени пуешки крака. Извади един и се зае да отделя месото от костта.
— Много ти благодаря, че дойде да ми помогнеш — обади се Ела до нея, която белеше моркови. Двете бяха в малката кухня на синагогата, където всеки петък раздаваха обяд на бездомните. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против да се занимаваш с месото?
— Разбира се — отвърна Роуз. — Предпочитам го пред лука.
— Не се съмнявам! — Ела се сепна от прекалено високия си отговор. Наведе за всеки случай лице към морковите, за да не гледа непрестанно по-голямата си внучка.
Роуз беше вече трети ден във Флорида, но оставаше загадка за баба си. Отговаряше на всичките й въпроси изчерпателно и любезно, самата тя задаваше множество чудесно формулирани въпроси и Ела реши, че най-вероятно това е част от работата й. Или поне от работата, която е вършила доскоро, защото Роуз им беше казала, че в момента си почива от правните си занимания.
— Какво искаш да кажеш с това, че си почиваш? — беше попитала Маги.
— Това, което ти казвам — отговори Роуз, без да гледа сестра си. — Почивам си.
Ела беше сигурна, че нещо се е случило между двете, но нямаше представа какво може да е. Маги не отронваше и дума по този въпрос и се влачеше като загубено кученце след сестра си.
Роуз свали ръкавиците, протегна се и завъртя глава да разкърши схванатия си врат. Дори с тази кърпа на главата внучка й беше красива, помисли си Ела. Приличаше й на библейска героиня — висока, сериозна и очевидно издръжлива. Със силни рамене и можещи, здрави ръце.