Сътворението

По време на отсъствието ми войната в харема бе завършила с пълна победа за Атоса — нещо, в което никой никога не се е съмнявал. Като се изключи неуспехът й да ме направи Върховен зороастриец, Атоса почти винаги постигаше целите, които си поставяше. Беше принудила Дарий да признае Ксеркс за свой наследник и толкова.

Престолонаследникът ме прие в частните си покои. Тъкмо се канех да се просна на земята пред него, когато той ме хвана с лявата си ръка и се прегърнахме като братя.

Сега, като си спомням, разбирам колко щастливи сме били. И двамата бяхме в разцвета на силите си. За нещастие и двамата не съзнавахме това. На мен ми бе дошло до гуша от продължителното пътуване. На Ксеркс му бе дошло до гуша от Мардоний. Човек не съзнава кога е щастлив. Съзнава само кога е бил нещастен.

Докато пиехме хелбонското вино, разказах на Ксеркс приключенията си в Индия. Той бе очарован.

— Трябва да поведа армията! — Бледосивите му очи блестяха като на котка. — Великият цар много остаря. ще трябва да изпрати мен. Само че… — Между веждите му, които обикновено се събираха в права линия, сега имаше бръчка. — Може и да не изпрати мен, а Мардоний.

— А защо не и двамата? Мардоний ще бъде под твое командуване.

— Ако изобщо ми разреши да тръгна! — Светлината в сивите очи угасна. — Той получава всичко, аз нищо. Той извоюва сто победи. Аз нито една.

— Ти покори Вавилон — отвърнах аз. — По-точно, бе на път да го покориш, когато заминавах.

— Потуших едно въстание, нищо повече. Но когато поисках да бъда провъзгласен за цар на Вавилон, Великият цар отказа. Според него било достатъчно да управлявам Вавилония, което и правя. Построих нов дворец, в който е позволено да отсядам само когато него го няма.

Така и не можах да разбера със сигурност дали Ксеркс обичаше баща си. Подозирам, че не го е обичал. Бъркотията около определянето на престолонаследника несъмнено го изпълваше с негодувание, а факта, че никога не му бе възложена по-значителна военна мисия, възприемаше като умишлена обида. Но бе във всяко отношение предан на Дарий. И се страхуваше от него, точно както Дарий се страхуваше от Атоса.

— Защо си тук по това време на годината? — попитах аз.

Насаме винаги си говорехме открито и се гледахме в очите.

— Студено е, нали?

Стаята бе леденостудена. Няма град в света с такива резки промени в температурата като Суза. Предния ден беше много задушно. А на сутринта, когато вървях от моите стаи в северната част на двореца към покоите на Ксеркс, забелязах, че декоративните езерца са покрити с тънък проблясващ лед, а дъхът ми се разнасяше като дим из свежия въздух. Не ми бе трудно да разбера защо застаряващият Дарий ненавиждаше зимата и при първите признаци на настъпващия студ се оттегляше в топлия Вавилон.