![Присъдата [The Runaway Jury-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/5/prisdata-the-runaway-jury-bg-download.jpg)
Присъдата [The Runaway Jury-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Присъдата [The Runaway Jury-bg]». Краткое содержание книги:
Нейпиър прие обаждането в занемарения двустаен апартамент, нает за временен щаб на операцията около Хопи. Бяха инсталирали два телефона — единият уж служебен, другият като номер на апартамента, който обитават, докато приключат тежката си борба с корупцията по Крайбрежието. Нейпиър поприказва с Хопи, после се обади на Кристано за инструкции. Кристано бе отседнал в хотел край плажа. Той на свой ред потърси Фич, който посрещна радостно новината. Най-сетне държаха Мили здравата и можеха да я насочат накъдето си искат. Фич вече бе почнал да се чуди дали играта ще даде някакъв резултат. Сега, без да се колебае, даде зелена светлина за срещата с Хопи.
Около единайсет Ничман и Нейпиър пристигнаха в кантората с традиционните си строги костюми и тъмни очила. Завариха Хопи бодро да се суети около кафеварката. Двамата седнаха пред бюрото му и зачакаха кафето. Мили била страхотна жена, обясни Хопи, развихрила се като фурия да спаси своя съпруг. Сигурно вече била убедила Гладис Кард и Рики Колман. Показала им доклада за Робилио и те се потресли от двуличието на този човек.
Докато той наливаше кафето, Ничман и Нейпиър усърдно си водеха записки. Хопи бе оставил външната врата отключена и никой не усети как в кантората се вмъкна още един посетител. Стъпвайки предпазливо по протрития килим, той прекоси приемната и спря пред вратата с ХОПИ ДЮПРИ. Ослуша се, после почука.
Нейпиър подскочи, Ничман бързо остави чашата, а Хопи се направи на изненадан.
— Кой е? — изръмжа той.
Вратата рязко се отвори, специалният агент Алън Мадън пристъпи напред и гръмогласно обяви:
— ФБР!
Той пристъпи към бюрото и свирепо изгледа тримата. Хопи блъсна стола си назад и скочи като попарен.
Ако не беше седнал, Нейпиър сигурно щеше да припадне. Челюстта на Ничман провисна. Двамата пребледняха и сърцата им спряха да бият.
— Агент Алън Мадън, ФБР — изрече посетителят, като показа значката си и се обърна към Хопи. — Вие ли сте мистьр Дюпри?
— Да. Но колегите ви вече са тук — обясни Хопи, въртейки очи ту към Мадън, ту към другите двама.
— Къде? — запита Мадън и изгледа презрително Ничман и Нейпиър.
— Тези двамата — отвърна Хопи с таланта на гениален артист. Това бе най-прекрасният миг през живота му. — Този тук е агент Ралф Нейпиър, а онзи е агент Дийн Ничман. Не се ли познавате?
— Мога да обясня всичко — самоуверено кимна Нейпиър, сякаш наистина разполагаше с убедително обяснение.
— ФБР ли? — запита Мадън. — Покажете ми някакво доказателство.
И той повелително протегна ръка. Двамата се колебаеха, но Хопи не ги остави на мира.
— Хайде де. Покажете му значките. Същите, дето ми ги показахте.
— Моля, легитимирайте се — настоя Мадън с нарастващ гняв.
Нейпиър понечи да се изправи, но Мадън го бутна обратно в креслото.
— Мога да обясня — повтори Нейпиър с поизтънял глас.
— Слушам ви.
— Ами, вижте какво, всъщност ние не сме точно от ФБР, ние сме…
— Какво? — изрева Хопи иззад бюрото. Гледаше ги ококорен и готов да запокити нещо насреща им. — Копелета лъжливи! Нали от десет дена насам все това ми повтаряте — че сте агенти от ФБР!
— Вярно ли е? — запита Мадън.
— Не съвсем — измънка Ничман.
— Какво? — пак изрева Хопи.
— По-кротко! — скастри го Мадън. — А вие продължавайте.
Ничман не искаше да продължава. Искаше да изхвръкне навън и повече никога да не стъпи в Билокси.
— Ами, ние сме частни детективи и такова…
— От една фирма във Вашингтон — услужливо добави Нейпиър.
Сигурно щеше да добави и още нещо, но Хопи трескаво дръпна чекмеджето и измъкна две визитни картички — еднаъа на Ралф Нейпиър, другата на Дийн Ничман, и двамата представени като агенти на ФБР от Югоизточния отдел в Атланта. Мадън огледа картичките и забеляза двата местни номера, надраскани на ръка отзад.
— Какво става тук? — запита Хопи.
— Кой е Ничман? — заинтересува се Мадън.
Никакъв отговор.
— Той е — изрева Хопи, сочейки Ничман.
— Не съм аз — каза Ничман.
— Какво? — кресна Хопи.
Мадън направи две крачки към Хопи и му посочи стола.
— Искам да седнете и да млъкнете, ясно ли е? Нито дума, без да ви питам.
Хопи рухна на стола, гледайки яростно Ничман.
— Вие ли сте Ралф Нейпиър? — запита Мадън.
— Няма такава работа — отвърна Нейпиър, без да смее да вдигне очи към Хопи.