Горският храм

Няколко месеца след сватбата Лициний нае учител — твърдейки, че го взема предимно заради Юлия, за да започне да учи гръцки и малко по-изискан латински, но за съжаление настоя и Гай да присъства на уроците.

— Ако отидеш в Рим, ще ти се наложи да говориш добър гръцки и по-аристократичен латински — настоя тъстът му.

Гай възрази засегнато. Мацелий бе държал много на образованието и той говореше от най-ранното си детство латински също тъй добре, както и майчиния си келтски диалект.

— Обикновеният латински е достатъчно добър за мен — съпротивляваше се той.

— Несъмнено е достатъчно добър за военен лагер — упорстваше Лициний, — но вярвай ми, ако се наложи да говориш в сената, по-добре ще е да си говориш на келтски, отколкото на простонароден латински.

Гай искаше да допълни, че баща му говори на същия този латински, но после си каза, че действително на Мацелий никога не му се бе налагало да говори пред римския сенат. Нямаше да му навреди да изучи и гръцки, който си остане езикът на образованите хора в цялата империя. Тъй или иначе, уроците продължиха дълго. Към края на лятото Юлия беше вече бременна и се чувстваше толкова зле, че освободиха учителя.

Междувременно обаче Гай бе научил достатъчно гръцки, за да разговаря с някои от домашните роби на родния им език. Обичайната му събеседница беше Карис, личната прислужница на Юлия, която бе родена в Митилини, на остров Лесбос. Един от освободените роби, който работеше при него, бе дошъл в Британия като секретар на един от предишните губернатори, и срещу няколко сестерции с радост се зае да поправя акцента му и да го изслушва, докато Гай рецитираше наизустените речи на Цицерон пред сената, за да подобри стила си.

Беше се амбицирал да надмине Юлия, ако тя изобщо решеше да поднови уроците си след раждането на детето.

Измина и зимата. Когато наближи първата годишнина от сватбата им, Юлия вече се чувстваше много по-добре. Затова тя не възрази, когато Лициний предложи на Гай да отиде на лов с някакъв заможен сенатор, който твърдял, че е бил целия път до Британия, само за да отиде на лов за глигани. Лициний нямаше особено високо мнение за госта, но политическото му влияние според него бе огромно, и затова реши да го поласкае като изпрати собствения си зет да го съпровожда.

Юлия бе дори облекчена от временното му отсъствие. Като повечето мъже Гай приемаше всяко оплакване като изискване за незабавна помощ. И тъй като не само не бе в състояние да й помогне, но беше и непосредствен причинител на сегашното й състояние, бе започнал да реагира раздразнително всеки път, когато тя се оплачеше, че й е зле или решеше да сподели с него тревогите, обичайни за всяка бременна жена. Баща й също не можеше да я разбере, а гордостта й пречеше да се доверява на роби.