Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
И усмивката на лицето му я накара да сподави смеха, който я напушваше. Нямаше смисъл да го прекъсва, заприлича й на момченце, което току-що е успяло само да подкара велосипеда си на две колела.
— Толкова е гот! Но какво да го правя сега?
— Използвай очните си ябълки. Според теб достатъчно ли е?
— Така ми изглежда. Изглежда добре.
— Тогава го сложи върху дъската.
— Добре. Ето на! — той пльосна тестото върху плота и разсеяно избърса ръцете си в престилката, която носеше. — Не е съвсем кръгло.
— Но не е зле, малко ще го дооформим. Дай ми ножа.
— Колко изтърва преди това? — попита Рина, като пристъпи напред.
Бо й се ухили през рамо.
— Видя ли? Направих го. Изтървах две, но не докоснаха пода.
— Научи се много бързо — похвали го Гиб, докато си разменяше целувки с дъщеря си.
— Кой да знае, че има толкова много неща, свързани с правенето на пица? Първо големият миксер за тесто — кимна той към машината от неръждаема стомана, използвана за смесване на огромни количества брашно, мая и вода. — Нужни са двама яки мъже, за да пренесат тази купа до тезгяха.
— Извинявай, но съм го правила безброй пъти, а изобщо не съм мъж.
— Кажи го отново. Разделяш, претегляш, слагаш го в тенджерите в хладилника, сетне разрязваш тестото веднага след като се надигне. И всичко това преди да започнеш да правиш самата пица. Никога вече няма да приема пицата за нещо лесно.
— Бо, можеш да завършиш тази навън — Гиб вдигна дъската и я занесе в предната стая, където Джак направи място на работната маса.
— Само не ме гледай — рече й Бо. — Това ме изнервя. Ще взема да се стресна. Върви и седни при Манди и Брад — посочи с ръка към салона.
— Добре — тя си взе една сода и отиде да се присъедини към приятелите му.
— Хей! Рина, това е Брад. Запознай се с Рина. Срещнах я в един от моите най-трудни и унизителни моменти.
— Тогава аз ще бъда важен и непоклатимо уравновесен. Радвам се да се срещнем най-накрая — в плът и кръв, след всички години, през които съм слушал за момичето от мечтите.
— Аз също — Рина отпи, докато се усмихваше на Манди. — Когато бях на петнадесет, изтървах тетрадката си, тичайки в клас. Тя падна и едно момче — висок, с хубави рамене, големи сини очи и права руса коса, на име Чък, я вдигна, преди да успея да се наведа. Вътре страниците бяха изписани с Рина и Чък и сърца, хиляди сърца с нашите инициали в тях, или само неговото име, написано хиляда пъти.
— Господи, той видя ли?
— Трудно можеше да го пропусне.
— Било е много неприятно.
— Мисля, че лицето ми възвърна нормалния си цвят чак след месец. Така че сега сме квит с теб.
26.
Беше права, реши Рина. Вечерта, прекарана в „Сирико“, бе точно онова, от което имаше нужда. Умът й се изчисти, съзнанието й се успокои, бурята в стомаха й утихна.
Беше интересно и поучително да прекара един час в компанията на най-близките приятели на Бо.
Семейство, помисли си тя. Тези двамата бяха неговото семейство, така както нейните сестри и брат бяха нейното.
— Твоите приятели ми харесаха — призна му тя, докато отключваше входната си врата.
— Слава Богу, защото в противен случай щеше да се наложи ние с теб да се разделим — той я тупна по дупето, докато влизаха вътре. — Сериозно, радвам се, че ти харесаха. Те са важни за мен.
— А също и един за друг.
— Кога разбра това, преди или след като започнаха да се мляскат на масата?
— Преди — тя разкърши рамене. — В момента, в който влязох. Във въздуха имаше вибрации.
— Аз доста трудно го преглътнах.
— Защото си свикнал да ги приемаш като най-близките си хора, поне откакто си престанал да топлиш чаршафите на Манди. Но фактът, че сега те двамата ги топлят заедно, не ги прави по-малко твои приятели.
— Мисля, че трябва да изтрия от съзнанието си картината с чаршафите, поне засега — Бо сложи ръка на раменете й и ги разтри. — Уморена ли си?
— Не толкова, колкото бях. Освежих се — тя плъзна ръце по бедрата му. — Сещаш ли се как бих могла да се освободя от енергията си?
— Може би. Хайде да отидем отзад. Искам да ти покажа нещо.
— Искащ да ми покажеш нещо отзад? — разсмя се тя, когато Бо я повлече към задния двор. — Какъв си сега, природолюбител ли?
— Секс, секс и пак секс, това е всичко, за което мислят жените. Благодаря ти, Господи! — и я избута през вратата.
Имаше хубав полумесец, който пръскаше ярка бяла светлина. Цветята, които бе успяла да купи и посади набързо, преливаха от саксиите в патиото.
Въздухът беше топъл и напоен със зеления аромат на лятото.
И там, точно под разлистения клен, стоеше една люлка.