Дълго потискана страст

— Но, скъпа госпожо, исках само да ви представя един стар приятел и колега, който отдавна настоява да се запознае с вас! Може би на господин Джим Бишъп ще се удаде да промени мнението ви за нас, нехранимайковците и негодниците.

— Не е истина! — малко по-късно се обърна към баща си Лора. — Татко… дори ти не би могъл…

— Така ли? — отвърна Стив, сърдито повдигайки вежда. — Както майка ти отдавна се е убедила, аз съм способен почти на всичко! А освен това вече достатъчно дълго чаках да видя как някоя жена поставя Джим Бишъп на мястото му. Тя не само го е притиснала до стената… изглежда дори напълно го е омагьосала!

— Имам странното чувство, че те двамата вече са срещали — подхвърли Джини, която в този момент се бе приближила към тях, улавяйки под ръка съпруга си и дарявайки зет си с очарователна усмивка.

— Тогава те навярно вече наваксват изгубеното време — отбеляза Трент. След това нетърпеливо улови Лора за ръка и, без да обръща внимание на любопитните погледи, които неизменно ги следяха, добави: — Същото, скъпа моя Лора, мисля да сторя и аз! Ще ни извините ли?

— Той прекалено много прилича на теб! — прошепна Джини на съпруга си, след като младоженците бяха изчезнали.

— Така ли? По-късно, моя зеленоока вещице, ще имаш възможност да ми обясниш тази си забележка по-подробно… и не отлагай прекалено дълго този момент, предупреждавам те! Иначе ще разкъсам роклята ти и ще ти се нахвърля още тук!

Те размениха усмихнати погледи, в които бе скрито недоловимо за околните обещание, а след това се разделиха, за да се погрижат за гостите си.