Съдбата на Шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съдбата на Шута». Краткое содержание книги:
Убиец, шпионин и майстор на Умението, Фицрицарин вече е твърдо установен в кралския двор в Бъкип. Заедно с принц Предан, наставника си Сенч и слабоумния, но надарен с огромен талант в Умението Шишко, Фиц се опитва да помогне за изпълняването на мисия, която би могла да осигури мира между Шестте херцогства и Външните острови и да спечели за Предан ръката на нарческа Елиания. Нарческата е поставила на принца немислима задача — да обезглави дракон, скован в ледовете на остров Аслевял. Но не всички кланове от Външните острови подкрепят опитите да се посегне на почитания им защитник. Дали зад искането на нарческата не се спотайват някакви тъмни сили? И може ли Фиц да разкрие загадките навреме, за да спаси съюза — и света?
Сложно, изпълнено с атмосфера приключение с множество изненади, печелившо съчетание от силни герои и пъстроцветни общности.
— Мога да те изцеля — казах му, изумен и останал без дъх от откритието. Познанието за новата ми сила кипеше в кръвта ми и пареше като бренди. — Виждам какво не е наред, счупените парчета и как кръвта се натрупва под кожата ти там, където не би трябвало. Шуте, мога да използвам Умението и да те излекувам.
Той отново хвана китката ми, но този път, за да спре ръката ми. Отново бях разтърсен от връзката, когато заредените му с Умение пръсти докоснаха кожата ми. Той бързо премести хватката си върху ръкава ми.
— Не — рече тихо, но на подутото му лице заигра усмивка. — Нищо ли не си научил от „изцелението“, на което те подложихме? Нямам резерви, които да изгарям за бързо лекуване. Ще оставя тялото си да се справи само, по своя начин и със своята скорост.
Пусна ръката ми.
— Но ти благодаря за предложението — добави тихо.
Побиха ме тръпки, също като кон, който се мъчи да прогони накацалите по него мухи. Примигнах към него. Чувствах се така, сякаш току-що съм се събудил. Изкушението обаче изчезваше бавно. Толкова много от Сенч имаше у мен, помислих си с мрачна ирония. Знаех, че мога да направя нещо, и ме сърбяха ръцете да го направя. Да гледам насиненото му лице бе като да виждам накриво окачена картина. Импулсът да я изправя бе инстинктивен. Въздъхнах. Скръстих решително ръце на гърдите си и се отдръпнах.
— Разбираш, нали? — попита ме той.
Кимнах и тогава той ме смая — мислите му бяха насочени към нещо напълно различно.
— Трябва някак да пратим вест на кралицата. Сидел е невинна, така мисля. Заслужава да бъде избавена и се надявам това да стане, след всичките й мъки, за които имам вина. Не смея да предполагам кой от родителите й е Петнистият, работил с Лодвайн. Може би са били и двамата. Сидел е посрамена, защото случайно помогна на плановете ни. А Любезен вече не се приема като подходящ кандидат за нея, защото е застанал на страната на Пророците.
Ама разбира се. Щом Шутът го каза, всичко застана по местата си. Погледнах с различни очи на реакцията на родителите на Сидел спрямо интереса на „лорд Златен“ към дъщеря им. Майка й изглеждаше готова да се възползва от представилата се възможност; баща й бе по-предпазлив. Дали бяха виждали в него средство, с чиято помощ Петнистите да получат достъп до обществото в Бъкип? Като благодетел, чието богатство може да се използва за каузата?
— Защо Любезен не е разказал на Предан още преди месеци? — Бях вбесен. Принцът бе простил на Любезен, бе го приел отново като другар и приятел, а той не бе споделил тази ключова информация.
Шутът поклати глава.
— Не мисля, че Любезен и сега разбира напълно какво е станало. Може би част от него подозира нещо, но не смее да го види. Той е истинска Стара кръв, а не Петнист. Стореното от тях е толкова чудовищно според неговите разбирания, че не може да си представи, че Сидел е била част от такъв заговор.
Пресегна се, вдигна вързопчето сняг от пода, огледа го съкрушено и предпазливо го допря до подутото си лице.
— Не мога да понасям да ми е студено — каза тихо. С другата си ръка отвори малката дървена кутийка до постелката си и извади прибрани една в друга чаша и купа. Измъкна малката кесия под тях и сипа билки в съдовете. — Това е единственият начин, по който мога да сглобя парчетата. Сидел е опозорена в очите на баща си; годежът е развален. Любезен смята, че баща й я е сварил в леглото ми. Това е единственото обяснение, което може да си представи, и затова ме обвинява, че съм съсипал всичко помежду им. Но работата е съвсем друга. Единият или и двамата й родители са Петнисти. Използвали са връзките си с домакинството на Бресинга, за да прехващат съобщенията за Любезен и да пращат свои отговори вместо него. Погрижили са се принцът да бъде тайно настанен в домакинството. Вероятно те са осигурили и котката, която му бе подарена. Планът им е бил Любезен да се ожени за дъщеря им и фамилното богатство да стане достояние на Петнистите. А тя не е оправдала очакванията им с флиртовете си с мен. Така ние сме станали причината за пълния провал на плана на Петнистите. И заради това тя е в немилост. — Шутът въздъхна, легна и премести кърпата на лицето си. — Не е особена утеха, че го разплитаме чак сега.
— Ще се погрижа Кетрикен да научи — обещах му, без да му казвам как смятам да го направя.
— Тази вечер успяхме да разрешим една загадка, но се натъкнахме на друга, още по-голяма. Кой е той? Какво е? — замислено попита Шутът.
— Черния мъж ли имаш предвид?
— Разбира се.
Свих рамене.
— Може би някакъв отшелник, който живее на острова, приема дарове от суеверните посетители и устройва засади на останалите. Това е най-простото обяснение. — Сенч винаги ме бе учил, че най-простото обяснение обикновено е и най-вярното.