Лицето [bg]

Глава 60

Палми разтърсваха перестите си клони, подобно на дърветата, блъскани от урагана във филма Кий Ларго. Автобуси, коли, камиони и джипове задръстваха улиците, чистачките им не успяваха да насмогнат на поройния дъжд, страничните им прозорци се замъгляваха, клаксоните свиреха, спирачките скърцаха при опитите да се вклинят в движението, ту стояха неподвижно, ту се втурваха напред, за да спират след няколко метра. Шофьорите излъчваха силно раздразнение, напомнящо на началната сцена във филма Пропадане, но без лятната жега в него, без Майкъл Дъглас, макар че Итън подозираше, че и Майкъл Дъглас може да е забъркан в тази каша и да се предава постепенно на лудостта подобно на героя си. Под навеса пред една книжарница стояха група боядисани пънкари с щръкнали прически и с обици на веждите, носовете и езиците, облечени в черно, един от тях с цилиндър на главата, което му напомни за другарчетата на гангстерите в Портокал с часовников механизъм. А ето че се появиха и група тийнейджърки, всичките красавици, наслаждаващи се на сезонната си свобода, ходещи без чадъри, с прилепнали към черепа коси, всичките заливащи се в смях, всичките сякаш обзети от предсмъртна възбуда, всичките опитващи се да приличат на Холи Голайтли в нова версия на Закуска в Тифани, този път снимана на пет хиляди километра от първоначалното си местоположение, западния бряг. Мракът на бурята изтъня до здрач по обяд, сякаш някой кинорежисьор симулираше нощни сцени. Осветлението на магазините, неоновите реклами, флуоресцентните лампи, ярките гирлянди от цветни фенери в леко азиатски стил, които украсяваха улиците в духа на толерантна нерелигиозна празничност, фаровете и задните светлини проблясваха по витрините на магазините, по стените на стъклените сгради, които се издигаха в налудничаво предизвикателство към бъдещите земетресения, по мокрия паваж и сякаш покриваха с пайети лъскавия като живак пушек от ауспусите на превозните средства и напомняха на Итън обстановката във филма Блейд Рънър.