Избрани творби, том I
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Юлзари
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби, том I». Краткое содержание книги:
Градът Макондо е основан от Хосе-Аркадио Буендия, бягащ от самотата на убития от него Пруденсио Агилар. От патриархално-идиличното самоуправление Макондо преминава последователно през хватката на официалната власт, робството на гринговците от банановата компания, чумата-безсънница, неуписуемото плодородие, почти петгодишния непрестанен дъжд, безмислените войни, масовите разстрели и пророкуваната разруха.
Именно разрухата на самотата е главният герой на този роман, събрал всички библейски страсти и човешки неволи върху пищната, тайнствена и вулканична земя на латиноамериканската действителност.
— Не излизай довечера — му каза. — Остани да спиш тука, че Кармелита Монтиел се умори да ме моли да съм я вкарала в стаята ти.
Аурелиано-Хосе не схвана дълбокия умолителен смисъл, който имаше онова предложение.
— Кажи й да ме чака в полунощ — каза той.
Отиде в театъра, където една испанска трупа оповестяваше Камата на Ел Соро.48 В действителност беше творбата на Сориля с променено по заповед на капитан Акилес Рикардо име, защото либералите наричаха готи консерваторите. Едва в момента, когато подаваше на вратата билета си, Аурелиано-Хосе разбра, че капитан Акилес Рикардо и двама войници, въоръжени с пушки, претърсваха посетителите.
— Внимавайте, капитане — предупреди го Аурелиано-Хосе. — Още не се е родил мъжът, който да сложи ръка върху мене.
Капитанът понечи да го претърси насила и Аурелиано-Хосе, който не носеше оръжие, побягна. Войниците не се подчиниха на заповедта да стрелят.
— Той е Буендия — обясни един от тях. Сляп от бяс, капитанът тогава грабна пушката от него, разкрачи се насред улицата и се прицели.
— Негодници! — успя да извика той. — Де да беше полковник Аурелиано Буендия.
Кармелита Монтиел, двайсетгодишна девица, току-що се бе изкъпала с вода от портокалови цветчета и сипеше листа от розмарин по леглото на Пилар Тернера, когато прозвуча изстрелът. На Аурелиано-Хосе му беше писано с нея да познае щастието, което му отказа Амаранта, да има седем деца и да умре от старост в нейните обятия, но пушечният куршум, който влезе през гърба му и разкъса гърдите, очевидно бе насочен от едно лошо тълкуване на картите. Капитан Акилес Рикардо, на когото в действителност бе отредено да умре тази вечер, наистина умря четири часа преди Аурелиано-Хосе. Едва отекнал изстрелът, и той бе повален от два едновременни куршума, чийто произход не се установи никога, и многогласен вик разтърси нощта.
— Да живее либералната партия! Да живее полковник Аурелиано Буендия!
В дванайсет, когато на Аурелиано-Хосе му изтече всичката кръв, а на Кармелита Монтиел не й излезе пасиансът за собственото бъдеще, над четиристотин мъже бяха минали пред театъра и изпразнили револверите си в захвърления труп на капитан Акилес Рикардо. Нужен беше цял патрул, за да постави в ръчна количка натъпканото с олово тяло, което се ронеше като накиснат хляб.
Ядосан от безразсъдствата на редовната войска, генерал Хосе-Ракел Монкада, използувайки всички свои политически връзки, облече отново униформата и пое гражданската и военна управа в Макондо. Обаче не се надяваше, че неговото помирителско становище ще може да отмени неизбежното. Известията от септември бяха противоречиви. Докато правителството оповестяваше, че то държало под надзор цялата нация, либералите получаваха тайни доклади за въоръжени въстания във вътрешността на страната. Властта призна състоянието на война едва когато бе провъзгласено с разпоредба, че бил устроен военен съд срещу полковник Аурелиано Буендия в негово отсъствие и бил осъден на смърт. Заповядваше се присъдата да бъде изпълнена от първия гарнизон, който го залови.
— Значи се е върнал — зарадва се Урсула пред генерал Монкада. Но за него самия това беше неизвестно.
В действителност имаше повече от месец, откак полковник Аурелиано Буендия беше в страната. Предшествуван от противоречиви слухове, които го запращаха едновременно в най-отдалечени места, сам генерал Монкада повярва в неговото завръщане чак когато официално се извести, че той се е домогнал до два крайбрежни щата.
— Честито — каза той на Урсула, показвайки й телеграмата. — Съвсем скоро ще си бъде тука.
Урсула тогава се разтревожи за първи път.
— Ами вие какво ще правите, драги? — запита тя.
Генерал Монкада много пъти си беше задавал този въпрос.
— Същото, каквото и той — отговори — ще изпълня моя дълг.
На първи октомври, в зори, полковник Аурелиано Буендия с хиляда мъже нападна Макондо и гарнизонът получи заповед да се държи докрай. По обед, докато генерал Монкада обядваше с Урсула, един бунтовнически оръдеен изстрел, който протътна из цялото селище, направи на пух и прах лицевата стена на общинската хазна.
48
Хосе Сориля-и-Морал, испански поет и романтик (1817—1893), едно от най-известните произведения в обширното му творчество е драмата в стихове „Камата на гота“.