Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Научная фантастика » Изгубеният свят
Изгубеният свят - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Изгубеният свят

Электронная книга - «Изгубеният свят». Краткое содержание книги:

Изминали са шест години от свръхзасекретения и трагичен научен експеримент в джунглата на остров край бреговете на Коста Рика. Зловещият Джурасик парк, създаден там, бе възкресил флората и ужасяващата фауна от втория период на мезозойската ера — юрския. Амбициозното съчетание на наука и въображение обаче претърпява крах и паркът, динозаврите, дори островът сякаш завинаги са потънали в небитието.
Така ли е обаче?
Не.
Нещо е оцеляло…
Динозаврите се завръщат.
1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146
Перейти на страницу:

Какво, по дяволите, става? — зачуди се Доджсън и предпазливо се изправи на крака. Тиранозавърът го събори. Малките се приближиха още повече. Видя, че телата им са изцапани със засъхнала кръв и екскременти. Застана на четири крака и започна да пълзи.

Нещо го улови за крака и го задържа на място. Той се обърна и видя, че глезенът му е в устата на големия тиранозавър. В началото го задържа внимателно, а после решително стисна челюсти и раздроби костите.

Доджсън изпищя от болка. Вече не можеше да се движи. Можеше само да крещи. Малките се приближиха към него нетърпеливо. В началото се страхуваха и стояха на разстояние, но после видяха, че не мърда и едното се осмели да скочи върху крака му и да захапе окървавената плът. Второто скочи на корема му и заби острите си зъби в кръста.

Третото се приближи до лицето му и захапа бузата. Доджсън виеше от болка. Видя как малкото преглъща месо от собственото му лице. Кръвта потече по врата му. Малкото надигна глава, за да преглътне и заби челюсти в гръкляна му.

СЕДМА КОНФИГУРАЦИЯ

След отстраняване на деструктивните елементи може да настъпи частична стабилизация. Оцеляването отчасти се определя от елементи на случайност.

ИЪН МАЛКЪЛМ

Отпътуване

Лодката остави реката назад и навлезе в тъмната пещера. Боботенето на мотора отекваше в стените. Насрещното течение беше силно, защото имаше прилив, но Торн се справяше с управлението. След минута отново излязоха на светло, край блъскащите се в скалите вълни, в океана. Кели нададе радостен вик и прегърна Арби, който се сепна и се усмихна. Левин погледна назад към острова и каза:

— Трябва да призная, че не вярвах да успеем. Все пак, след като монтирахме нашите камери и сателитната връзка, може би най-накрая ще успеем да отговорим на въпроса около измирането на динозаврите.

Сара го погледна.

— Може би да, може би не.

— Защо не? Това е един съвършен изгубен свят.

Тя го изгледа изненадано.

— Не е нищо такова. Има твърде много хищници, забрави ли?

— Така е наистина, но ние не знаем…

— Ричард — прекъсна го Сара, — с Иън прегледахме документацията. Преди години, когато лабораторията още е функционирала, са допуснали грешка.

— Каква грешка?

— Създавали са малки динозаври, а не са знаели с какво да ги хранят. Известно време са им давали козе мляко, защото не предизвиква алергични реакции. Дотук добре. По-късно обаче, когато хищниците са пораснали, са им давали специално приготвен екстракт от протеини. Приготвен от овче месо.

— Е? — попита Левин. — Какво лошо има в това?

— В зоологическите градини никога не дават на животните овче месо. Защото има опасност от инфекция.

— Инфекция — повтори Левин тихо. — Каква инфекция?

— Приони — обади се Малкълм от другата страна на лодката.

Левин го погледна с недоумение.

— Прионите — обясни Сара — са най-просто устроените известни болестотворни елементи. По-прости са дори от вирусите. Всъщност това са протеинови фрагменти и сами не са способни да влязат в организма. За да го заразят, трябва да бъдат погълнати. Болестта „луда крава“ при добитъка е тяхно дело. Могат да причинят заболяване на мозъка и при човека. Динозаврите тук са развили болест, наречена DX, породена от партида некачествена храна. Лабораторията се е борила с нея в продължение на години.

— Искаш да кажеш, че е било безуспешно?

— Известно време е изглеждало, че са се справили. Динозаврите се развивали много добре. Нещо обаче се случило и започнали да боледуват масово. Прионите се изхвърлят с фекалиите, така че е възможно…

— С фекалиите! — възкликна Левин. — Компитата ги ядяха!

— Да. Всички компита са заразени. Те са мършояди. Разпространяват болестта по труповете и заразяват други мършояди. В края на краищата и рапторите са се заразили. Рапторите нападат живи животни, но невинаги успяват да ги убият. Едно ухапване е достатъчно, за да се предаде болестта. И така постепенно болестта обхванала целия остров. Затова животните умират рано. Голямата смъртност позволява да се поддържа много по-голяма популация хищници, отколкото при нормални условия…

— Знаеш ли… — каза Левин угрижено. — Едно компи ме ухапа.

— На твое място не бих се безпокоил. Ще получиш лек енцефалит, но обикновено той не е повече от главоболие. В Сан Хосе ще те заведем на лекар.

1 ... 137 138 139 140 141 142 143 144 145 146
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)