Нощна сянка
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553867
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Нощна сянка». Краткое содержание книги:
Нощна сянка запраща Даяна и Матю в Лондон от времето на Елизабет I - свят на шпионаж и интриги, където се срещат с група стари приятели на Матю, известна като Нощната школа. Целта им е да открият вещица, която да обучи Даяна, и да открият следи от Ашмол 782. Но когато миналото започва да стяга примката си около тях, двамата поемат на съвсем различно пътешествие, което ги отвежда в сърцето на вампирската история и на тайни, пазени цели петнайсет столетия.
В Нощна сянка Харкнес отново тъче пищен и великолепен гоблен от алхимия, магия и история. Любовта се задълбочава, докато авторката ни води през примката на времето в разказа си за кръв, страст и завързани на възел нишки от миналото, за да ни представи един от най-жадно очакваните романи на годината
— И аз съжалявам. Разбирам защо не искаш Джак тук, но не можех да му обърна гръб. Беше наранен и гладен.
— Знам — отвърна Матю и ме придърпа към себе си, докато гърбът ми опря в гърдите му.
— Дали щеше да реагираш по-различно, ако бяхме намерили момчето в съвременен Оксфорд? — попитах аз, взряна в огъня, за да избегна погледа му. След случката с Джак не ми даваше мира въпросът дали поведението на Матю се дължеше на вампирската генетика или на елизабетинския морал.
— Вероятно не. На вампирите не им е лесно да живеят сред топлокръвни, Даяна. Ако нямаме емоционална връзка с тях, те са просто източник на храна. Никой вампир, колкото и да е цивилизован и възпитан, не може да остане близо до някого от тях, без да изпита желание да им пие кръвта. — Хладният му дъх гъделичкаше чувствителното място на шията, където ми бе направил рана, излекувана с кръвта на Мириам.
— Но по нищо не личи, че искаш да ме ползваш за храна. — Не виждах признаци да се бори с такъв порив, а и категорично бе отказал предложението на баща си да пие от моята кръв.
— Вече се справям с апетитите си по-добре, отколкото в първите дни, след като се запознахме. Сега жаждата ми за твоята кръв не е толкова въпрос на желание, колкото на контрол. И най-вече заявяване на власт, след като вече сме двойка.
— Нали затова правим секс — казах делово. Матю бе щедър и изобретателен любовник, но определено смяташе спалнята за своя територия.
— Моля? — попита той и смръщи вежди.
— Секс и власт. Така съвременните хора си представят вампирските връзки — отвърнах. — Техните истории са пълни с полудели мъжкари-вампири, които мятат жените на рамо и ги отнасят някъде, за да се нахранят и възползват от тях.
— Да се нахранят и възползват от тях? — Матю беше ужасен. — Да не би да имаш предвид?…
— Аха. Трябва да видиш какво четат приятелите на Сара от пещерската общност в Мадисън. Секс, кръв и покровителствено отношение, описани най-подробно. — Млъкнах. — Със сигурност няма много време за гушкане. Не си спомням за поезия и танци.
Матю изруга.
— Нищо чудно, че леля ти все ме пита дали не съм гладен.
— Наистина трябва да прочетеш поне една, дори само за да разбереш какво мислят обикновените хора. Истински кошмар. Много по-страшен от това, което е трябвало да преодоляват вещиците. — Обърнах се с лице към него. — Но пък ще се изненадаш колко много жени искат любовник-вампир.
— Ами ако техният любовник-вампир се държи като безчувствен гадняр на улицата и заплашва гладуващи сирачета?
— Повечето литературни вампири имат златни сърца, като изключим редките им изблици на ревност и последващите разчленявания на тела. — Отмахнах косата от очите му.
— Не мога да повярвам, че водим този разговор — каза Матю.
— Защо? Вампирите четат книги за вещици. «Доктор Фауст» на Кит е чиста фантазия, но това не те спира да се наслаждаваш на свръхестествените небивалици в нея.
— Да, но цялото това физическо доминиране и правене на любов… — Матю поклати глава.
— Ти си доминирал физически над мен, както чаровно се изрази. Спомням си не един случай, в който си ме вдигал на ръце в Сет-Тур — отбелязах аз.
— Само когато си била ранена! — възмути се Матю. — Или уморена.
— Или когато искаше да съм на едно място, а аз бях на друго. Или когато конят е прекалено висок, или не мога да се кача на леглото, или морето е прекалено бурно. Често, Матю. Имаш много избирателна памет, която ползваш в своя изгода. Колкото до правенето на любов, то невинаги е нежно, както го описваш. Не и в книгите, които съм чела. Понякога е просто добро здраво…
Преди да довърша изречението, високият красив вампир ме метна на рамо.
— Ще продължим този разговор насаме.
— Помощ! Мисля, че съпругът ми е вампир! — засмях се аз и започнах да го налагам по задната част бедрата.
— Тихо — изръмжа ми той. — Или ще те вържа.
— Ако бях обикновена жена, а не вещица, ръмженето щеше да ме разтопи. Щях да съм изцяло твоя и щеше да можеш да правиш с мен каквото си поискаш — изкикотих се.
— Ти вече си изцяло моя — припомни ми Матю и ме остави на леглото. — Ще променя този нелеп сюжет, между другото. В интерес на оригиналността и, разбира се, на достоверността пропускаме вечерята и отиваме направо към възползването.
— Читателите ще се влюбят във вампир, който казва това! — заявих.
Матю като че ли не забеляза редакторския ми принос. Беше прекалено зает да ми вдига полите. Щяхме да правим любов напълно облечени. Колко типично елизабетински.
— Чакай малко. Нека поне си сваля повдигача на полата. — Ани ме бе осведомила как точно се нарича платнената поничка, която слагах на кръста си, за да държи полата ми благоприлично повдигната и разперена.