Преродена любов

Храни го дълго, колкото бе необходимо, като се молеше нейната енергия да премине в него и да се трансформира в лечебна сила.

Как се беше случило това? Кой му го бе причинил?

Ако се съдеше по превързаните крайници отвън в коридора, беше очевидно, че тази вечер лесърите бяха извели на улиците на Колдуел ужасяваща мощ. И със сигурност Куин се беше сблъскал с най-коравия и най-жестокия член от лагера на враговете им. Типично за него. Безстрашен, винаги готов да се постави на първа линия. до степен, в която тя започваше да се тревожи от тази негова жажда за мъст.

Границата между куража и ужасяващото безразсъдство беше деликатна.

Когато той приключи, Лейла затвори раните си и донесе един стол. Седна до Куин и отново положи длан върху неговата.

Беше такова облекчение да наблюдава чудотворната трансформация на раните по лицето му. С тази скорост скоро нямаше да представляват нищо повече от драскотини, едва забележими при настъпването на следващия ден. И каквито и вътрешни наранявания да имаше, те щяха да изчезнат по сходен начин.

Щеше да оцелее.

Докато седеше до него смълчана, тя се замисли за двама им и за приятелството, породило се от това нейно неуместно обожание. Ако нещо се случеше с Куин, тя щеше да скърби за него като за роден брат и не съществуваше нещо, което не би сторила за него. И имаше чувството, че същото важеше и за него.

Истината беше, че той направи ужасно много за нея. Научи я да шофира, да се бие с юмруци, да стреля и да си служи с всякакъв вид компютърни системи. Даде й филми, които да гледа, и я запозна с различните стилове в музиката, купи й дрехи, различни от традиционната за Избраниците бяла роба, отдели време да отговори на въпросите й, свързани с Далечната страна, и я разсмиваше, когато имаше нужда от това.

Научи толкова много от него. Дължеше му толкова много.

И по тази причина изглеждаше... неблагодарно... да се чувства неудовлетворена. Но в последно време, по ирония на съдбата, колкото повече неща преживяваше, толкова по-празна се чувстваше. И докато той се опитваше да я убеди в противното, тя продължаваше да гледа на службата си към Братството като на най-важното нещо, което можеше да прави.

Куин се помъчи да промени позата си и изруга от болка, а тя посегна да погали сплъстената му коса в опит да го утеши. Само едното му око беше отворено и той го насочи към нея. Погледът му излъчваше изтощение и признателност.

Устните й се разтегнаха в усмивка и тя плъзна пръсти по натъртената му скула. Тази платоническа близост, която споделяха, беше като спасителен остров, убежище и тя я ценеше много повече от възбудата, която някога изпитваше в негово присъствие.

Силната им връзка й помагаше да разбере колко страдаше той да вижда любимия си Блей със Сакстън. Болката присъстваше перманентно, обгръщаше го както собствената му плът и го правеше затворник, определяше същността и действията му.

На моменти това я караше да негодува срещу Блей, макар да не беше нейна работа да го съди. Ако беше научила нещо, то бе, че сърцата на другите са познати единствено и само на тях самите, а по душа Блей беше мъж на честта.