Търси се
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Bill Hodges Trilogy #2
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-356-3
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Търси се». Краткое содержание книги:
Тина се ококорва, като вижда брат си:
— Пит! Изведи ме оттук!
Той се приближава до нея и разглежда съединените кабели — бял и оранжев, — с които ръцете ѝ са завързани една за друга и за котела. Обзема го отчаяние. Разхлабва един от оранжевите възли и ръцете ѝ леко се отпускат, напрежението в раменете ѝ намалява. Захваща се с втория и в този момент мобилният му телефон започва да вибрира. Вълкът не е намерил тетрадките в залата на втория етаж и го търси. Вместо да отговори на повикването, Пит се втурва към кашона под прозореца. Отстрани вижда своя надпис с печатни букви „КУХНЕНСКИ ПРИНАДЕЖНОСТИ“, а отгоре — отпечатъци от подметки. Знае чии са.
— Какво правиш? — извиква Тина. — Развържи ме!
Може би ще съумее я развърже, но по-важно е да я изведе навън, а надали ще успее, преди онзи да се върне: глезенът ѝ е подут до неузнаваемост.
Човекът с червените устни се отказва да говори по телефона и изкрещява — по-точно изревава — от горния етаж:
— Къде си, шибано курвенско копеле?!
„Две прасенца в мазето и големият лош вълк над нас — помисля си Пит. — А си нямаме дори къщичка от слама, камо ли от тухли.“
Издърпва в средата на помещението кашона, на който убиецът беше стъпвал, и го отваря, надавайки ухо към трополенето на крака в кухнята над мазето — стъпват толкова тежко, че провисналата изолация между гредите се полюшва. Ужасеното лице на Тина е застинало като маска. Пит обръща кашона и изсипва куп тетрадки „Молескин“.
— Пит! Какво правиш? Онзи идва!
„Сякаш не знам“ — казва си той и отваря втория кашон. Докато изсипва съдържанието му върху купчината на пода, стъпките отгоре секват. Убиецът е видял обувките. Отваря вратата към мазето. Нащрек е. Обмисля ситуацията.
— Питър? На сестра си ли гостуваш?
— Да — отвръща Питър. — Гостувам ѝ с пистолет в ръка.
— Знаеш ли какво? — пита вълкът. — Не ти вярвам.
Пит развива капачката на флакона и излива бензина върху камарата от разкази, стихотворения и гневни пиянски излияния, често свършващи по средата на думата. Там са и двата неиздадени романа — продължения на трилогията за сбъркан американец на име Джими Голд, който през шейсетте години се лута, бунтува се и търси нещо, заради което (според неговите думи) си струва да се избута този гаден живот. Пит бръква в джоба си за запалката, но тя се изплъзва между пръстите му. Божичко, вече вижда на стълбището сянката на убиеца. И на пистолета.
Завързаната Тина се е ококорила от страх, носът ѝ и устните ѝ са разкървавени. „Мръсникът я е бил — казва си Пит. — Защо? Защо ще бие невинно момиче, което още е почти дете?“ Всъщност знае отговора. Тина е временен заместител на онзи, когото човекът с червените устни иска да пребие.
— Съветвам те да ми повярваш — провиква се. — Пистолетът ми е четирийсет и пети калибър, много по-голям от твоя. Взех го от чекмеджето на баща си. И още един съвет — ако имаш поне малко ум в главата, веднага ще си обереш крушите.
„Моля те, боже, моля те, накарай го да се махне…“
Но при последните думи гласът на Пит се разтреперва и се превръща в неуверения фалцет на тринайсетгодишното момче, което преди няколко години намери тетрадките. Убиецът злорадо се изкисва и тръгва надолу по стълбището, Пит хваща запалката — този път здраво — и когато онзи застава на вратата на мазето, с палец отваря капачката. Завърта колелцето и внезапно се сеща, че не провери дали запалката е пълна — пропуск, заради който с Тина може да се простят с живота. Обаче искрата произвежда силен жълт пламък.
Той застава така, че запалката да е над купчината тетрадки:
— Прав си, нямам пистолет. Но намерих ето това в чекмеджето.
53.
Ходжис и Джером тичат през бейзболното игрище. Чернокожият младеж бяга по-бързо, обаче детективът в оставка се старае да не изостава много. На мизерния баскетболен корт Джером се спира и посочва зеленото субару до товаро-разтоварната платформа. Ходжис прочита надписа на регистрационната табелка — „BOOKS4U“39 — и кимва.
Отново тръгват към сградата, в този момент отвътре проехтява почти нечовешки вик:
— Къде си, шибано курвенско копеле?!
Сигурно е Белами, а „курвенското копеле“ несъмнено е Питър Саубърс. Момчето си е отворило с ключа на баща си, което означава, че вратата е отключена. Ходжис посочва себе си, после сградата. Джером кимва, но прошепва:
39
Books for You (англ.) — книги за вас. — Б.пр.