Единадесетата чума
- Автор: Мар Джон, Болдуин Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Единадесетата чума». Краткое содержание книги:
Пролог
Казват, че геният на великите хора се дължал на техните маши. Тиодор Греъм Камерон не е изключение от това правило. Кой знае какъв можеше да стане, ако не беше религиозната лицемерка, направила си труда да го роди — само за да го бие, гори и унижава поради причини, озадачавали го като малък и лишили го от мъжественост като възрастен. Тя го мразеше, наричаше красотата му „дяволска“ („Луцифер е бил златен като слънцето — също като теб, Тиодор!“). Принуждаваше го всеки ден да учи по една глава от Библията, наказваше го за всяка грешка, събличаше го и му четеше текста, докато той не го научеше наизуст. Караше го да стои гол, докато не го запомнеше. Винаги го биеше с колан за дребните пропуски, а за по сериозните запазваше мивката. На тригодишна възраст той вече знаеше наизуст всички псалми. Нямаше как, защото иначе тя щеше да държи лицето му под вода, докато умре. Дори като по-голям, когато не си знаеше урока, майка му му нареждаше да се съблече за наказание. Подиграваше му се за обезобразените му длани и тялото му. Когато порасна и започна да се пипа, тя го гореше, за да го накара да престане, присмиваше се на големия му пенис. За да оцелее, той блуждаеше в света на мечтите си, на амбициите си, където нямаше опасност да проникнат нито злобните й ръце, нито болезнените удари с пръчка, нито ютията. Защото тя стигна прекалено далече. Отначало превръзките означаваха, че няма да се пипа, но после се появиха мехури, инфекции и накрая върху инфекциите имаше нови изгаряния. Тогава настъпи моментът, в който майка му разбра, че трябва да го заведе на лекар и че ще се наложи да скрие белезите по пръстите му. Знаеше, че лекарите ще ги видят, и затова включи фурната, остави я да се загрее докрай и го повика в кухнята. Докато отваряше фурната, госпожа Камерон се молеше. А после го сграбчи за китките и го притегли към вратичката. Притисна дланите му към нажежената стомана и превърна всичките му изгаряния в едно. Той запомни думите й през целия си живот. Каза му, че го правела заради Господ, крещеше, че Бог не искал той да злоупотребява със себе си, и се кълнеше, че щяла да се погрижи никога повече да не го прави. Теди усети миризмата на собствената си изгаряща плът, но припадна преди да успее да извика. Беше на единайсет и никога повече не се докосна. Никога не можеше да получи и оргазъм, освен ако не измъчваше и убиваше животинчета или не извършваше още по-ужасни опустошения. И никога не намираше покой, освен в мечтите си. Винаги мечтаеше за две неща в живота, които искаше да постигне.
Първо, искаше да стане актьор. Знаеше, че е добър в преструването. През цялото време в училище се преструваше, че майка му е вдовица на застрахователен директор. Преструваше се, че е добра майка, само малко строга, поради което не можел да се сприятелява като другите деца — трябвало да се прибира направо вкъщи и да е „мъжът в семейството“. Преструваше се също, че се смее, когато някой се пошегуваше, и се държеше мило, когато го устройваше. Да, от него би станал добър актьор.
Но майка му мразеше театъра и бе една от онези, които все още смятаха, че актьорите не трябва да се погребват в осветена земя. Тя знаеше, че дяволът е в него и че този дявол се храни с удоволствия. Така че никакви училищни игри. Никакво кино. Никаква телевизия.
Второто нещо, което Теди Камерон искаше да стане, беше или учен, или лекар, особено специалист по пълзящи земни гадинки — те го привличаха откакто се помнеше. Майка му не вярваше нито в еволюцията, нито в науката и едва се съгласяваше да ходи на доктор. Когато й каза, че се интересува от медицина, тя поомекна. Позволи му да ходи в библиотеката, където Теди прекарваше дни, после години в изучаване не на лекуването, а на смъртта — токсини и отрови. Водеше си бележки, които майка му никога не виждаше, правеше експерименти в старата барака в края на имението им, където тя никога не влизаше.