Проектът „Медуза“
- Автор: Нанс Джон
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Коала
- ISBN: 954-530-070-1
- Переводчик: Тинко Трифонов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проектът „Медуза“». Краткое содержание книги:
Когато младият капитан Скот Макей открива в товарния отсек на своя боинг 727 подменен контейнер, натъпкан с неизвестна апаратура, още никой не подозира какво изчадие на зловещата Медуза се е пръкнало на борда… Скоро във вихрения екшън ще се включат пилоти, учени, военни, сенатори, правителството: всички сили са мобилизирани в бясна надпревара с времето, за да предотвратят задействането на проекта „Медуза“, пред който бледнее дори взривът на водородна бомба. Часовниковият механизъм е задействан — и всичко е в ръцете на шепата обречени… да се справят или да загинат заедно с половината човечество.
Приготвиха се да го избутат странично през люка. Блъснаха го яко и той пое лесно по ролките към отвора.
Тримата гледаха как тежкият палет се плъзва към тъмнеещите облаци и как сякаш увисва във въздуха за една дълга секунда. Сетне, досущ като първия, товарният палет се превъртя и изчезна от полезрението им и полетя под крилото.
Още едно успешно изхвърляне! — помисли си с облекчение Скот.
Той погледна часовника си и в този момент разтърсващ удар хвърли и тримата по очи върху пода.
О, боже, помисли си Скот. Палетът е ударил опашката!
727 се наклоняваше в носа си застрашително бързо. Нов удар на метал о метал прокънтя в товарния отсек. В следващия миг те отново изпаднаха в безтегловност, след като самолетът заби рязко нос надолу. А после пак така внезапно бяха запратени на пода, тъй като машината дръпна нагоре. Всяка промяна в диферента се предшестваше от силно прокънтяващ удар.
Сърцето на Скот се сви. Палетът бе ударил Т-образната опашка и навярно я бе откъснал.
Не, помисли си той, ако опашката бе отнесена, щяхме да се носим с бясна скорост към водата. Машината изглежда донякъде управляема.
Гравитационният натиск се увеличи при следващия цикъл на издигане. Скот пропълзя на четири крака към Вивиан, която, широко отворила очи, се държеше с все сили за рамката на вратата. Скот се огледа назад към Джери и Линда — и двамата се опитваха да се придвижат към него. Той стигна до вратата, сграбчи осигурителните им въжета и се зае да ги изтегля; започваше поредното спускане.
И Джери и Линда се издигнаха от пода и заплуваха в безтегловност към тавана. Скот задърпа още по-силно въжетата; знаеше какво ще стане, когато Док отново насочи 727 нагоре — Линда и Джери щяха да се стоварят върху пода. Досущ като в някакъв орбитален полет двамата доплуваха до него с протегнати ръце и широко отворени, изпълнени с ужас очи. Той ги улови преди да започне поредното издигане и те изпълзяха в кабината.
Скот се изтегли до рамото на Док, усетил, че вторият пилот буташе с все сили щурвала напред.
— Какво стана?
Док го стрелна с поглед и веднага отново се взря в уредите. Хоризонталните кормила на Т-образната опашка, с които се управлява издигането или снижаването, го побъркваха.
— Нещо задържа хоризонталните кормила! — изпъшка Док.
Линда, Джери и Вивиан сложиха коланите, Скот също се намести в креслото си и опипом потърси своя, тъй като нов тъп удар предизвести поредното гмуркане в безтегловността.
— Или нагоре, или надолу, не мога да постигна средно положение — извика Док.
— Дай да опитам.
Скот дръпна щурвала и усети същата съпротива. След като кормилата изведнъж се обърнаха с вече познатия тъп удар, той посочи ключовете, с които се управляваха многобройните хидравлични системи, задвижващи опашните плоскости нагоре или надолу.
— Док, дали да не опитаме да изолираме? Това може да е проблем в хидравликата.
Док сви рамене.
— Мислех си, че проблемът е механичен, но… може би…
— Ще изключа една от хидравличните системи — система А.
Скот щракна ключовете и изведнъж всичко се върна в нормалното си русло.
— Бог ни пази! — възкликна Док с престорен ирландски акцент. — Управлението отново е изцяло в ръцете ми! — Погледна с възхищение към Скот и се ухили. — Блестящ ход, капитан Кърк!
— Просто произволно избрано рутинно действие.
— Ама защо аз не се сетих за него?
— Нали за това сме екип? — Скот разкопча колана си. — Ако можеш сам да направиш проверката на хидравликата за евентуални повреди и да видиш дали не сме забравили нещо, аз ще се върна там, отзад, и ще изхвърля бомбата, преди да ни е изпарила.
Док преглътна с мъка.
— Скот, моля те — нека няма повече сблъсъци между товара и самолета. Машината може и да издържи, но не и сърцето ми.
Двадесет и осма глава
Команден център на ВВС — Пентагона — 7:37 вечерта, източно време
Генерал Ралф Кини, командващ силите, които преди се наричаха „Тактическо военновъздушно командване“, а сега — „Военновъздушни операции“, бе поел преди половин час отговорността за последните усилия да се свържат със „Скот еър“ 50, и бе наясно с провала си. Той огледа многобройните телевизионни и компютърни монитори в командния център, затвори папката със секретни материали, изправи се и уморено въздъхна, като си помисли какво му предстоеше да съобщи на президента на Съединените щати.