Стас и Нели [bg]

И едва след десет години, когато господин Тарковски се пенсионира, двамата посетиха приятелите си в Англия. Господин Раулисън ги покани за цяло лято в своя дом, разположен край ХемптънКорт. Нели бе навършила осемнайсет години и беше станала чудно като цвете момиче, а Стас се убеди с цената на собственото си спокойствие, че е мъж, който е навършил двайсет и четири години, все пак може още да мисли за дамите. Дори мислеше непрекъснато за красивата Нели и накрая реши да бяга накъдето му видят очите.

Ала тогава един ден господин Раулисън постави двете си ръце на раменете му, погледна го право в очите и каза с ангелска доброта:

— Сташек, кажи ми сам, има ли на този свят човек, на който бих могъл да дам с по-голямо доверие това мое съкровище и моя любов?

Младото семейство Тарковски остана в Англия чак до смъртта на господин Раулисън, а година след това тръгна на далечно пътешествие. Понеже си бяха обещали да посетят местата, където бяха прекарали най-ранните си години, а след това бяха скитали като деца, най-напред те тръгнаха за Египет.

Държавата на Махди и Абдулахи отдавна вече беше рухнала, а след нейния упадък беше „настъпила“, както бе казал капитан Глен, Англия.

От Кайро до Хартум беше построена железница. Бяха почистени всички „суди“ — разливите на Нил, та младата двойка можа да стигне с параход не само до Фашода, но чак до голямото езеро Виктория. От град Флоранс, разположен край брега на езерото, потеглиха с влак за Момбаса. Капитан Глен и доктор Клари вече се бяха пренесли в Натал, но в Момбаса още живееше под големите грижи на местните английски власти Кинг. Гигантът веднага позна предишните си господари и особено Нели, посрещна я с такъв радостен рев, че чак близките мангалови1 дървета се поклащаха, сякаш бе духнал силен вятър. Позна ги също и старият Саба, който почти два пъти бе надживял обикновените кучешки години и макар да недовиждаше, придружаваше Стас и Нели навсякъде.