Пръстът, който те сочи [bg]

Той вдигна рамене.

— Изкарват си прехрана някак. Но когато се наложи, изселват ги.

— Сигурно излиза много скъпо.

— Не е лъжа. Много хора са вложили пари, но пък изгодата е толкова сигурна, че няма от какво особено да се опасяват. Само дето на места селяни или земевладелци бавят работата.

— Ами тогава не е докрай сигурно начинание.

— Всички трудности може да бъдат преодолени. Ако селяните възразяват, изселват ги, ако пък земевладелците отказват да дадат съгласие, намират се начини то да бъде получено. Някои са съвсем законни, а други — тук очите му весело проблеснаха — не чак толкова.

— Нима някой от земевладелците се противи?

— И още как! По всякакви причини, произтичащи от злоба или невежество, хората вече трийсет години ни поставят пръти в колелата. Но сега, когато се уреди проблемът с Престкот, повечето пречки са отстранени.

При тези думи сърцето ми започна да бие по-бързо и аз с мъка сподавих смаяно възклицание. За щастие Колъп не се отличаваше с наблюдателност, а и Кити, забелязала колко съм потресен, цели десет минути отвлича вниманието му с глупави придворни клюки.

— Но аз ви прекъснах, господине — весело заяви тя след малко. — Разказвахте ни за вашите битки там. А кой е този човек, когото споменахте? Престуик ли казахте?

— Престкот — поправи я Колъп. — Сър Джеймс Престкот. Години наред ни беше трън в петата.

— Нима не е искал да забогатее? Странно, че в подобни случаи се налага някой да бъде уговарян.

— То се знае, че искаше да забогатее — усмихна се Колъп. — Бедата беше в неговата завист.

Кити го погледна въпросително, а Колъп бе тъй доволен да удовлетвори любопитството ѝ, че изобщо не заподозря как изобличава собствената си низост и тази на други с всяка своя гнусна дума.

— От разделението на земята той не получи особена изгода и се опасяваше от появата на по-значителни от него хора в край, където родът му бе господствал не един век. Затова подстрекаваше местните жители да съсипват онова, което строяхме. Изграждаме дига, а паплачта излиза нощем и пробива дупки в нея. Поведохме дела срещу тях, но той в ролята си на магистрат ги обяви всичките за невинни. И това продължи с години. После дойдоха смутните времена и въпросният сър Джеймс отиде в изгнание. Ала с войната парите се свършиха; във всеки случай част от земята му беше точно на пътя на канала, който трябваше да прокопаем, а той категорично отказваше да я продаде. Без неговата земя една цяла река трябваше да се отклони или петнайсет хиляди акра да бъдат изоставени.

— Значи разумно е било да му предложите още по-голяма сума.

— Той не би приел. — Калъп се усмихна и размаха укорно пръст към Кити. — И тук се намеси Божията милост, както става често, когато сме изпаднали в отчаяние. Сър Джон Ръсел, братовчед на господаря ми, го узна от самия сър Самюъл Морланд и достави всички сведения, които ни бяха нужни, та Престкот да бъде принуден отново да бяга от страната. Управляващият имението му нямаше изход освен да продаде имотите, за да не бъдат отнети заради дългове, и ние прокопахме своя канал тъкмо там, където ни бе нужно.