В огъня
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «В огъня». Краткое содержание книги:
Пен остана безкрайно учудена и зарадвана от вида на малкия Чарлс. Беше се закръглил като топчица, личицето му беше осеяно с лунички, а червената коса упорито стърчеше на всички страни.
— Говори ли вече? — попита тя.
— Не можеш да му затвориш устата — засмя се Пипа. — Особено когато види нещо за ядене.
Конски тропот по чакъла сложи край на общата бъркотия. Робин мина последните метри като вихър и скочи от запенения си кон. Беше толкова развълнуван, че изобщо не забеляза Пен и Оуен. Хю се втурна към него.
— Какво е станало?
— Едуард е мъртъв. — Робин дишаше тежко, по лицето му се стичаше пот. — Починал е рано сутринта, но дукът не иска да съобщи официално за смъртта му. Изпратил е вест на Мери и Елизабет да се явят до леглото на брат си и има намерение веднага щом влязат в двореца, да ги арестува и да ги затвори в Тауър.
Той изтри челото си с ръкава на жакета и на коприната остана голямо петно.
— Иска да провъзгласи Джейн за кралица веднага щом затворят градските порти. Вече е изпратил войски в околните градове, за да задушат всеки бунт в зародиш.
Най-сетне забеляза Пен с детето в ръце и се втурна към нея. Тя се надигна на пръсти и го целуна. Той я прегърна с радост.
— Щастлив съм, че се върна, макар че може би беше по-добре да си далеч оттук в това несигурно време.
Обърна се към Оуен и се поклони кратко. В погледа му нямаше нито враждебност, нито топлина. Просто го приемаше и толкова.
Робин си пое дъх и продължи безизразно:
— Веднага щом сложи на трона Джейн и затвори Мери и Елизабет в Тауър, Нортъмбърленд ще си отмъсти на семейството ни.
— Няма да му позволим — отговори веднага Оуен. — Ще предупредим Мери да не идва в Лондон.
— Точно така — кимна спокойно Хю и се запъти към къщата. — Ще я изпратим на север. Там са католици и ще я подкрепят. Незабавно тръгвам към Хъдсън. Робин, ти ще дойдеш с мен. Веднага да оседлаят коня ми и да приготвят най-добрия жребец за лорд Робин — заповяда той и десетина слуги се втурнаха към обора.
Гуинивиър се въздържа от коментар. Мъжът й бе взел решение на чия страна да застане и тя знаеше, че ако предстоящата битка завърши с поражение за принцеса Мери, Хю и синът му ще загубят главите си. Но нямаше да застане на пътя му.
Пен се обърна към мъжа си.
— Оуен?
— Аз не играя роля в тази интрига — обясни тихо той. — Франция подкрепя Мери, аз също съм на нейна страна, но нямам право да се намесвам в английската гражданска война. Разбираш ли това, Пен?
Той сведе глава и се запита дали тя наистина беше в състояние да разбере защо той е длъжен да остане настрана от предстоящия сблъсък, в който участваше семейството й и рискуваше живота си.
— Да, разбирам — отговори спокойно тя. — Ти оставаш верен на Франция.
Оуен кимна. Облекчението му беше очевидно.
— Моето място е до посланика. — Той се обърна към Гуинивиър: — Мадам, моята съпруга и осиновеният ми син се намират под закрилата на френската корона.
Гуинивиър кимна доволно.
— Много добре. Скрийте ги в резиденцията на посланика. Там ще са на сигурно място.
— Искам Пипа, Ан и Чарлс да дойдат с нас — настоя Пен. — Знам, че ти няма да дойдеш, мамо, но те трябва да дойдат с нас!
Гуинивиър погледна въпросително Оуен и той кимна.
— Естествено. Чрез женитбата ни те са свързани с Франция. Няма ли и вие да дойдете с нас, лейди Гуинивиър?
— Не, благодаря. Моето място е в дома на съпруга ми — отговори спокойно тя.
Хю излезе от къщата точно когато се появи Робин, възседнал отпочинал кон, водейки след себе си бойния жребец на баща си. Сбогуването беше кратко и сърдечно. Двамата мъже препуснаха по входната алея.
— Иди да събереш най-необходимото — заповяда Гуинивиър на Пипа. — Вземи Тили и Елен да ви помагат за децата.
След четири дни Джейн Дъдли беше провъзгласена за кралица и въведена тържествено в кралските покои на Уайт Тауър, за да изчака там тържествената коронация.
Когато големите лодки по реката възвестиха началото на процесията, Пипа, Пен и Ан излязоха от резиденцията на посланика в Уайтхол и слязоха на брега, за да видят как шествието ще тръгне от Дърхем Хаус. Събралата се тълпа стоеше в мрачно мълчание. Никой не ликуваше, мъжете не хвърляха шапките си във въздуха, докато малкият флот от великолепно украсени барки се плъзгаше тържествено по реката.