Сан Феличе

И така, ние сме отново в десет часа сутринта на кея в Мерджелина, където са се насъбрали много рибари, ладзарони и всякакви представители на простолюдието, забързали заедно с готвачи от богати домове към пазара, открит от крал Фердинанд срещу неговото казино; облечен като рибар, застанал зад маса, отрупана с риба, кралят продава сам улова си; въпреки грижите, създадени от политическото положение, въпреки очаквания всеки миг отговор на писмото му до неговия племенник императора, въпреки затруднението да осребри бързо чека от двадесет и пет милиона, подписан от сър Уилям Хамилтън и джиро-сан от Нелсън по пълномощие от мистър Пит, кралят не можа да се откаже от двете си любими развлечения: вчера беше на лов в Персано; тази сутрин на риболов в Паузилипе.

В тълпата, привлечена от това често повтаряно, но винаги ново за неаполското простолюдие зрелище, и изпълнила кея на Мерджелина, бихме желали да посочим нашия отдавнашен познайник Лудия Микеле, който — трябва да кажем веднага — няма нищо общо с Микеле Пеца, избягал в планината след убийството на Пепино; Лудият Микеле е онзи наш приятел, който — вместо да се разтака по кея като другите — се спира пред вратичката на добре известната ни градина. Трябва да добавим, че до вратата на градината е застанала, облегната на стената, с поглед, потънал в небесната синева или по-точно в хаоса на собствената й мисъл, една девойка, чието второстепенно положение ни заставяше досега да й отделяме второстепенно внимание.

Това е Джована или Джованина, наричана обикновено Нина, камериерка на Луиза Сан Феличе. Тя е по-особен тип селянка от околностите на Неапол, някакъв човешки хибрид, какъвто се изненадвате да видите под палещото слънце.

Девойката е деветнадесет-двадесетгодишна, със среден ръст, по-скоро височка, отколкото ниска, с безукорно стройна снага; от близостта си с една светска дама тя е придобила усет за чистота, срещан твърде нарядко в класата, към коята принадлежи; разкошната й грижливо вчесана коса, прибрана със светлосиня панделка на тила, има червеникаворусия цвят, напомнящ сиянието, отразено по челата на зли духове; кожата й е млечнобяла, с лунички, които девойката се опитва да премахне с помади и води от тоалетната масичка на господарката си; в зеленикавите й очи искрят златисти отблясъци като в подвижните зеници на котка; устните й са тънки; бледи, но при най-малкото вълнение стават кървавочервени; те откриват безукорни, грижливо гледани зъби, с които тя се гордее като някоя маркиза; ръцете й без вени са мраморно бели и студени. До времето, когато я представихме за пръв път пред читателите си, тя изглеждаше много привързана към своята господарка, която можеше да се оплаква само от младежкото й лекомислие и странните хрумвания на още неоформения й нрав. Ако врачката На-но беше тук и бе разгледала ръката й, както ръката на господарката й, би казала, че противно на Луиза, родена под щастливото влияние на Венера и Луната, Джованина е родена под злокобното съчетание на Луната и Меркурий и тъкмо на това фатално съчетание се дължи завистта, която измъчва понякога сърцето, както и честолюбивите стремежи, вълнуващи душата й.