Фондация и хаос
- Автор: Бир Грег
- Серия: Втора трилогия за Фондацията #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Фондация и хаос». Краткое содержание книги:
— Той няма да се върне. Аз го разочаровах.
— Според мен грешиш, дядо. Тази сутрин получих съобщение — преди ти да се събудиш. От Демерзел.
Хари не искаше това да му вдъхва надежда.
— Без съмнение има някои неща, които трябва да се доизчистят.
— Ще има среща. Той иска ние със Стетин също да присъстваме.
— Тайна среща?
— Очевидно не толкова тайна.
— Точно така — каза Хари. — Линг Чен вече не го интересува нищо от онова, което правим. Той ще откара всички енциклопедисти от Трантор на Терминус — безсмислено изгнание!
— Без съмнение Енциклопедията ще е доста полезна — каза Уанда. — Повечето от тях не знят за по-големия план. За тях няма да има разлика.
Хари сви рамене.
— Трябва да е важно, дядо.
— Да, да! Разбира се. Ще бъде важно — и окончателно. — Толкова много искаше да види Данийл още веднъж — макар и само да се оплаче! Дори си беше мечтал за тази среща, а сега изпитваше ужас от нея. Как можеше да обясни провала си, края на Проекта, безполезността на психоисторията?
Данийл щеше да отиде другаде, да намери някой друг, да изпълни плана си по друг начин…
А Хари щеше да умре и да бъде забравен.
Уанда едва успя да се принуди да прекъсне мислите му:
— Освен това трябва да планираме и записите, дядо.
Хари вдигна поглед и очите му бяха ужасяващо празни. Уанда го докосна с мисъл толкова леко, колкото можеше, и се вцепени от мрачността, от голата пустиня на неговото чувство.
— Записи?
— Твоите изявления. За кризата. Няма много време.
За миг, докато си припомняше списъка от кризи, предсказани от психоисторията за следващите няколко века, лицето на Хари пламна от гняв и той тресна с юмрук по масата.
— По дяволите, никой ли не разбира? Какво е това — мъртва инерция? Безсмислените надежди на сто хиляди работещи? Е, разбира се! Досега е нямало официално изявление, нали? Довечера ще направя — за всички! Ще им кажа, че всичко е свършило и че всички заминават в изгнание без причина!
Уанда сдържа сълзите на собственото си отчаяние.
— Моля те, дядо. Срещни се с Демерзел. Може би…
— Да — каза Хари, отново смирен и тъжен. — Първо с него. — Той погледна охлузената кожа на опакото на ръката си. Кожата на едната му става се бе разцепила. Ръката го болеше и вратът, и челюстта. Всичко го болеше.
Уанда видя капката кръв на масата и зарида — никога не я беше виждал да плаче.
Той протегна здравата си ръка през масата, хвана ръката й в пръстите си и нежно я стисна.
— Прости ми — каза тихо той. — Наистина вече не зная какво правя, нито пък защо.
87
Силно охраняваното крило на ареста на Специалните служби се простираше в полукръг около източния ъгъл на Имперския съд — на разположение бяха цели десет хиляди килии, от които в нормално време бяха заети не повече от неколкостотин. Хиляди кодови затворници, представляващи интерес за службите за сигурност, изпълваха килиите подир бунтовете, използвани от Специалните сили като извинение да арестуват вождовете на много създаващи неприятности групи по цял Трантор.
Лодовик си спомняше много такива неспокойни периоди и как и Специалните, и Комисията по обществена безопасност се бяха възползвали от подобни ситуации, за да намалят политическото напрежение на Трантор и на станциите, обикалящи на орбита. Сега сам заемаше една такава килия — обозначен като „самоличност неустановена“ и поставен под опеката на Линг Чен.
Килията му беше два на два метра, без прозорци и с малък инфоекран, монтиран в средата на стената срещу входния шлюз. Екранът показваше някакво леко забавление, предназначено да успокоява. За Лодовик на този етап от съществуването му подобни развлечения не означаваха нищо.
За разлика от органичния разум на него не му трябваха стимули, за да поддържа нормалното си функциониране. Килията го притесняваше, защото лесно можеше да си представи какво страдание би причинявала на човешко същество, а не пряко на самия него.
Бе използвал тази възможност, за да обмисли ред интересни проблеми. Първи в списъка бяха природата на меми-ума, заселил се в него, и възможните резултати от взрива от ментална емоция на Вара Лизо. Лодовик бе разумно убеден, че собственият му разум не е пострадал, но от този миг нататък нямаше никаква връзка с Волтер.
Следваща в списъка беше природата на неговото предателство спрямо плана на Данийл, независимо дали беше оправдан, и дали той можеше да намери някакъв път, за да заобиколи логическото безизходно положение след освобождаването му от строгата власт на Трите закона.
Беше убил Вара Лизо. Не можеше да се убеди сам, че е било по-добро от другото. В края на краищата планът на Плусикс да използва Клиа, за да разубеди Хари Селдън, се беше провалил, доколкото той знаеше, а Данийл се бе появил, за да защити Селдън.