Бар „Последен шанс“
- Автор: Кийс Мариан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бар „Последен шанс“». Краткое содержание книги:
Сега, вече прехвърлили трийсетте, живеят в Лондон, все така близки са, но само Финтан, единственият мъж в групата е намерил истинската любов. Тара е на диета, почти откакто се помни, и е заклещена в противна връзка с противния Томас. Тя все още вярва, че когато си на тридесет и една и вече си в бар „Последен шанс“, е по-добре да имаш мъж, който си държи дребните в старо дамско портмоне, отколкото да си сама.
А Кетрин не е съгласна. В живота й цари спокойствие и единствената й връзка, която иска, е тази с дистанционното на телевизора.
Но когато не искаш промяна, животът променя нещата вместо теб…
Наистина имаше разлика. Обикновено се будеше и болката липсваше в първите няколко секунди, но постепенно идваше на фокус като проявена снимка.
— Изчезна. Изпари се — добави Тара. — Струва ми се, че въобще не съм живяла с него. Освен това съм доволна, че го забравих, защото не ме заслужаваше.
— Най-после нещо умно!
— Сега дори изпитвам съжаление към него.
— Не прекалявай.
— Така е, Кетрин. Той никога няма да бъде щастлив.
— Прекрасно. Томас не заслужава щастие.
— Независимо какво правех, той никога не бе доволен. Ако бях станала кльощава като клечка, щеше да се захване с нещо друго. Защото проблемът не бяха килограмите ми, а самият той.
— Нали не го казваш само заради мен? — подозрително попита Кетрин.
— Не! Не е ли страхотно? Преди исках да се появя неочаквано пред очите му, за да види колко съм отслабнала, но сега изобщо не ми пука. Не ми пука и за Марси. Ти беше абсолютно права — Томас ще превърне живота й в ад. Убедена съм, че й е казал как все съм била в лошо настроение, също както разказваше на мен за предишните си приятелки, та да се страхувам да показвам емоциите си. Но вече не ми пука! Животът ми не е скапан и си го харесвам!
Хванаха се за ръце и заподскачаха весело.
— Не че държа да имам деца, но сега поне имам избор, за разлика от горката Марси, която щеше да се забавлява повече с банката за сперма — ухили се Тара. — Благодаря ти за всичко, Кетрин. За това, че ме подслони и ме изтърпя. Още този уикенд ще започна да си търся собствено жилище. Но най-вече ти благодаря, задето не ми позволи да му звънна или да отида при него.
— Много по-разумно беше да нямаш контакт с него — съгласи се Кетрин. — В противен случай агонията ти щеше да се удължи и да се надяваш на нещо невъзможно.
— Така е, но още не мога да повярвам — учудено каза Тара. — Минаха само пет месеца, откакто го оставих, а винаги съм смятала, че разбитото сърце те скапва за години. Или поне докато срещнеш друг мъж. Преди винаги ставаше така.
— Знам — кимна Кетрин, която бе свидетел на вечните раздели на приятелката си. — Наистина е чудо. Преди се хвърляше към поредното гадже, веднага щом приключеше с предишното.
— Толкова зле ли бях?
— Да.
— И сега ми се иска да имам гадже — призна Тара. — Самотата ми тежи, а и изкарах няколко еднократни флирта.
— Но поне си останаха еднократни и не започна сериозна връзка.
— Защото мъжете бяха кретени, а изгубих предостатъчно време с такива. Вече няма да го правя.
— Виждаш ли? — развълнува се Кетрин. — Преди никога не си разсъждавала по този начин. Предпочиташе да излизаш с идиоти, отколкото да си сама. Променила си се.
— И ти.
— Всички ние. Лив е различна. Ти също. Предполагам, че дори и аз. Защо?
— Заради Финтан, нали?
Кетрин се опита да намери подходящите думи.
— Да, сигурно има нещо общо с болестта му. А и знам колко трудно е постоянно да живееш с мисълта, че трябва да се наслаждаваш на всеки миг — призна виновно тя. — Толкова лесно е да я забравиш и да приемеш всичко за даденост.
— Понякога, когато погледна Финтан — прекъсна я Тара, — толкова млад и толкова близо до смъртта, си мисля, че аз можех да съм на неговото място. А това ме кара да искам да имам по-добър живот.
— Точно така! — извика Кетрин. — Кара ни да искаме да имаме по-добър живот.
— А връщането при Томас не е по-добър живот — каза Тара.
— Нито пък ходенето с кретени. Но пък влюбването в Джо Рот е.
— Изви…
— Знам, не е моя работа. Не си се променила напълно — мрачно отбеляза Тара. — Искаш ли да знаеш още нещо?
— Какво?
— Не съм сигурна, че някога въобще съм обичала Томас.
— Напълно те разбирам.
— И знаеш ли защо не го обичах?
— Защо?
— Защото така и не превъзмогнах Аласдър. Затова си мислех нещо.
— Какво?
— Ще му звънна.
Сърцето на Кетрин се сви. Знаеше си, че е прекалено хубаво, за да е истина. А тъкмо се канеше да върне мобилния телефон на Тара. Слава богу, още не го беше направила!
— Но той е женен — опита тя. — От години не сте се чували.
— О, не мисля, че ще се съберем — спокойно отвърна Тара. — Просто искам да приключа веднъж завинаги. А надали ще има по-подходящ момент от сега, когато съм десети размер.
Кетрин я погледна разтревожено.
— Не се притеснявай — успокои я Тара. — В събота вечер имам среща. Ще излизам с онова момиче от работата, гаджето й и някакъв негов приятел.
— Не трябваше ли да го направите много отдавна?
— Да, но тя се разболя от грип, после замина, а след това аз бях заета. Но тази събота със сигурност ще излезем.