Пламъци
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пламъци». Краткое содержание книги:
Жената навярно бе изстрадала повече. Когато я избутаха напред, войниците в лагера започнаха да я освиркват и да й подхвърлят испански псувни, които Кий бе научил като момче в Тексас. Не беше трудно да се сети човек как са се гаврили с нея. От преживяната травма бе напълно обръгнала към всичко. Очите й бяха пусти. Не забелязваше какво става наоколо.
Санчес стана от стола под сянката и пристъпи до края на верандата, погледна над окаяната двойка и се обърна към Лара и Кий.
— Тези мъж и жена са правили любов по време на пост. В резултат на тяхната небрежност наш лагер беше нападнат от вярна на Ескавес войска. До един измряха в завързалото се сражение, но едва след като убиха двама от най-добрите ми бойци.
— Por favor — измънка мъжът с подпухналите си, посинели устни. — El Corazоn, lo siento mucho. Lo siento. — Той неколкократно повтори извинението си. Тя му била годеница, каза. Обичали се от деца. След това обяснение призна, че са виновни за смъртта на другарите си.
— Тя е курва — възрази спокойно Санчес. — Снощи преспа с петдесетина.
Мъжът изхлипа, но не оспори твърдението. Помоли за милост и се закле в гробовете на майка си и баща си, че отсега нататък ще изпълнява най-съвестно задълженията си. Падна на колене и запълзя напред, докато стигна на сантиметри от лъснатите ботуши на Санчес, просейки пощада и снизхождение от командира си.
— Признаваш ли, че заради твоята похот загинаха другарите ти? Значи си слаб. Глупав развратник, роб на жалките си страсти. А тя е курва, разгонена кучка, която се предлага на първия срещнат.
— Si, si. — Обвиняемият кимаше бързо с глава.
— Единственото нещо, което заслужава такъв неугасим плам, е освобождението на Монтесангре. Всички трябва да бъдем готови на лични жертви.
— Si, El Corazоn, si.
— Мога да наредя да те скопят.
Лукавата, тихо изречена заплаха, накара мъжа да запелтечи молби и обещания с невероятна бързина, при която Кий с мъка схващаше смисъла.
— Добре, няма да те кастрирам. — Мъжът се разциври от облекчение и пресипнал взе да бълва многословни възхвали към величието на Ел Корасон. — Но подобна небрежност не може да остане ненаказана.
Като хирург, който подава ръка за скалпела. Санчес протегна длан. Рикардо стовари един пистолет в нея. Ел Корасон се наведе, опря дулото му в челото на раболепно сгърчения мъж и натисна спусъка.
Жената подскочи машинално от внезапния изстрел, но остана безучастна към кръвта и мозъка, пръснали се от годеника й. По даден от Ел Корасон знак, Рикардо слезе от верандата и застана зад нея. Вдигна главата й за дългата коса и с ловко движение й преряза гърлото със страховит на вид нож. Щом пусна косата, тя се свлече на земята до убития си любовник.
Кий изгледа косо Лара. Тя седеше неподвижна и смълчана. Възхити се на твърдостта й. Този спектакъл беше предназначен за тях, но и тя, подобно на него, не желаеше да достави удоволствие на Ел Корасон, като покаже отвращението и страха си.
„Може аз да съм следващият — помисли си Кий, — но тоя гаден педераст няма да ме види на колене да го моля за пощада.“
Над лагера се възцари напрегната тишина. Всички замръзнаха на местата си. Кий предполагаше, че очакването не е свързано с двата зловещи трупа, които бяха изнесени, а по-скоро с по-нататъшната им съдба — неговата и на Лара. Екзекуциите на врагове и предатели като тази, на която бяха станали свидетели, вероятно бяха банално, ежедневно явление за налагане на ред и подтикване към подчинение. Лагеруващите. Дори децата, бяха обръгнали към тях. Но разправата с двама американци представляваше уникално забавление и подклаждаше въображението на всички.
Лара обаче мина в настъпление.
— Някога бяхте интелигентен младеж, Емилио Санчес Перон. — Гласът й глъхнеше от изтощение, но стигаше и до най-отдалечените уши в лагера. — Можехте да станете велик човек, превъзходен водач, който да измъкне Монтесангре от тая вековна мизерия и изостаналост и да я поведе към двайсет и първото столетие. Вместо това, вие сте претърпели обратно развитие — превърнали сте се в нещо, което приписахте на мен — в дете. Капризно, страхливо, глезено хлапе. — Говорите за освобождаване от потисничеството — продължи тя. Очите й презрително обходиха лагера. — Това сборище е най-потиснатото, което съм виждала в Монтесангре. Вие не сте лидер, а обикновен тиранин. Един прекрасен ден някой от последователите ви ще се умори от тиранията ви и най-безмилостно ще ви унищожи. Не будите страх, а напротив, само съжаление.