Лавинен огън
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лавинен огън». Краткое содержание книги:
Престои най-важната битка, а с магията нещо определено не е наред-изчезват пророчески текстове, променят се книги. И Калан? Къде е Калан?
Забравена от всички, заличена от съзнанието им с помощта на коварна древна магия, Майката Изповедник е в плен на зли сили, за които животът няма никаква стойност. Лавинният огън ще заличи съществуването. Лавинният огън ще разплете нишката на живота. Освен ако…
— Това ми е добре известно — кимна мъжът. — Но не съм ви виждал в двореца от доста време…
— Бях с Господаря Рал.
— И вероятно поради тази причина не знаете, че във ваше отсъствие командващият генерал затегна мерките за сигурност в тази зона.
— Чудесно. Като го спомена, дошла съм да се срещна с командващия генерал Тримак.
— Много добре, Господарке — кимна онзи. — По стълбите, на последния етаж. Ще ви посрещнат, за да удовлетворят желанието ви.
Когато двамата стражи отстъпиха, Бердин се усмихна изкуствено и мина, следвана по петите от Вирна.
След като минаха по мек килим на златни и сини мотиви, стигнаха до стълбище от изящен жълтеникав мрамор, изпъстрен с червеникави жилки. Вирна за пръв път виждаше подобен материал. Беше удивително красив, с полирани балюстради във формата на вази и с широк парапет, който бе приятно гладък и хладен на пипане.
Когато се изкачиха на първата площадка и направиха завой, Вирна забеляза, че горе сноват не само гвардейци от охраната, ами като че ли ги очакваше цяла армия войници. През това препятствие Бердин нямаше да мине толкова лесно.
— Защо има толкова много униформени? — попита Вирна.
— На горния етаж, малко по-нататък по коридора — прошепна в отговор Бердин, — се намира Градината на живота. Преди там имахме известни проблеми.
Чу се глъчка и дрънчене на оръжия.
Щом двете жени изкачиха стълбата, ги посрещна отряд от въоръжени мъже, повечето с извадени в готовност оръжия. Вирна забеляза, че доста от тях са от онези с арбалетите и черните ръкавици. Само дето сега арбалетите бяха заредени със стрелите с червените пера.
— Кой командва тук? — попита Бердин, без да се смути от присъствието на толкова много въоръжени мъже.
— Аз — чу се властен мъжки глас някъде отдясно. Мъжът, който тръгна да си проправя път между войниците, беше синеок. Първото, което правеше впечатление, бе бледите белези по бузата и челюстта му.
Щом го видя, Бердин грейна в усмивка.
— Генерал Тримак!
Войниците му сториха път и не след дълго той се озова най-отпред. Преди да насочи вниманието си към Бердин, той най-внимателно огледа Вирна, както и се стори, с едва доловима усмивка.
— Добре дошла при нас, Господарке Бердин. Отдавна не съм ви виждал.
— Сякаш цяла вечност. Чудесно е човек да се върне у дома. — Вдигна ръка, за да му представи Вирна. — Това е Вирна Совънтрийн, Прелат на Сестрите на светлината. Лична приятелка на Господаря Рал и ръководител на родените с дарбата към войските на Д’Хара.
— Прелате — поздрави с почтително кимане генералът, но без да откъсва пронизителния си поглед от Вирна.
— Вирна, това е командващият генерал Тримак от Първи гвардейски отряд към Народния дворец на Д’Хара.
— Първи гвардейски отряд ли?
— Когато Господарят Рал си е у дома, ние сме стоманеният обръч около него, Прелате. Готови сме да паднем до последния човек, още преди злото дори да си е помислило да тръгне към него. — Погледът му зашари между двете жени. — Сега, поради огромните разстояния, можем съвсем смътно да усетим, че Господарят Рал е някъде на запад. Да знаете къде по-точно се намира той? И кога можем да го очакваме?
— Мнозина биха искали да знаят отговора на тези въпроси, генерале — отвърна Вирна. — Боя се, че сте последен в една доста дълга редица от чакащи да разберат това.
Мъжът и се стори искрено разочарован.
— Ами войната? Някакви новини?
— Императорският орден раздели войските си.
Войниците се спогледаха многозначително. Лицето на Тримак посърна от тревога, докато очакваше още информация.
— Орденът остави значителна част от силите си оттатък планината, близо до Ейдиндрил в Средната земя. Бяхме принудени да оставим войски и част от Сестрите и магьосниците да охраняват проходите, за да не пробият вражеските сили в Д’Хара. Голям контингент елитни вражески войски в този момент се придвижва през Средната земя. Смятаме, че планът им е основната част от войските им да заобиколят планините отдалеч и постепенно да се качат насам, за да атакуват Д’Хара от юг. Ние отправихме основния си контингент на юг, за да пресрещнем врага.
Мъжете посрещнаха новината с гробно мълчание. Стояха притихнали, без да реагират по никакъв начин на може би най-съдбовната новина, която бяха чували за немногото си години живот. Тези момчета наистина бяха от стомана.
Генералът обърса лицето си с ръка, сякаш всеобщата тревога бе съсредоточена изцяло в него.