Незнайко на Луната
- Автор: Носов Николай Николаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дона Минчева
- Жанр: Сказки народов мира
Электронная книга - «Незнайко на Луната». Краткое содержание книги:
Космонавтите слушаха думите му и не разбираха нищо, защото не знаеха какво е това акции и как могат те да се купуват или продават. Само Знайко, който беше осведомен от книгите за твърде много неща, веднага разбра всичко и рече:
— Бедняците правят много добре, че не губят надежда. Ние наистина донесохме семена.
Пшеничко засия от радост.
— Когато видях ракетата, веднага помислих, че това е космическият кораб, който ни носи семената — каза той.
Знайко нареди на другарите си да приготвят за Пшеничко различни семена, а той лично започна да го разпитва не е ли чувал, нещо за Незнайко и Шишко.
— Разбира се, разбира се! — извика Пшеничко. — За Незнайко съм чувал много неща. Най-напред казваха, че той е смел герой, долетял при нас от космоса. Дори го показваха по телевизията. И в киното. Говореха, че той ни е донесъл семена от гигантски растения. Разправяха, че е много добър и че иска ние всички да живеем добре. После взеха да приказват, че той съвсем не е герой, не е добър и не е долетявал отникъде; че е просто един мошеник, който е измислил цялата тази история със семената, за да ограби бедняците и да си прибере в джоба паричките им. Вестниците почнаха да пишат, че трябва да го хванат, да го набият хубавичко и да го хвърлят в дранголника.
— Е и какво, хванаха ли го? — попита Знайко.
— Нищо подобно! — махна с ръка Пшеничко. — Избягал нанякъде. Напоследък за него не се чува нищо. Може би богаташите все пак са го тикнали в затвора. Защото на тях хич не им се иска той да се разхожда на свобода и да разказва на всички за семената на гигантските растения. Неотдавна във вестника писаха, че за семената на тези гигантски растения е престъпно не само да се говори, но дори и да се мисли, защото нашият живот бил добър и без тях. А който мислел за тези семена, той значи е недоволен и затова трябва да го тикнат в затвора.
— А къде е този ваш затвор? — попита Знайко.
— Че той само един ли е? Затворите са много. Във всеки град има по един.
В това време космонавтите донесоха голяма раница, пълна с различни семена. Знайко обясни на Пшеничко как да садят земните семена и как да се грижат за младите растения. След това Пшеничко намести раницата на гърба си и се приготви за обратен път.
— Кажете и на дребосъчетата от другите села да дойдат при нас за семена — поръча му Знайко на сбогуване.
Пшеничко тръгна, като си тананикаше весело.
Доктор Хапчев каза:
— Сега лунните жители ще започнат да идват при нас за семена и ние ще ги разпитваме за Незнайко и Шишко. В края на краищата сигурно ще успеем да разберем къде да ги търсим.
— А може да стане и така, че Незнайко и Шишко сами да дойдат при нас — рече Знайко. — Щом се научат, че е кацнала ракета (а новината за това ще се разпространи бързо), те ще разберат, че ние сме дошли да им помогнем.
— Те няма да ни потърсят само в случай, че не се намират на свобода — обади се Селдичка. — Ами ако тези противни богаташи действително са ги натикали в някой затвор?
— Е, в такъв случай няма какво да се прави, ще трябва да потърпят, докато ги намерим отвърна Знайко.
Внезапно встрани се зачуха изстрели. Дребосъчетата се озърнаха и видяха Пшеничко, който тичаше обратно към тях. В същия миг иззад хълма изскочиха петима полицаи. Те бързо се спуснаха надолу, спряха се като по команда и вдигнаха пушки, готови да стрелят. Знайко видя това и без да се бави нито миг, включи уреда за безтегловност. Раздаде се залп. Не подозирайки, че могат да се окажат в състояние на безтегловност, полицаите гръмнаха и възникналата реактивна сила ги понесе назад. Те полетяха във въздуха с такава страшна скорост, че само за секунда се превърнаха в едва забележими точици и изчезнаха зад хоризонта.
— Да знаете друг път как се стреля по нас — сърдито измърмори Знайко.
Като видя, че Пшеничко отново се мята безпомощно във въздуха, Знайко побърза да изключи уреда за безтегловност. Пшеничко веднага се спусна долу и щом се съвзе от уплахата си, започна да ругае, колкото му глас държи, полицаите, наричайки ги главорези, бандити, пощурели паразити и зверове.
— Тъкмо бях стигнал до гората — почна да разказва той, — когато полицаите изскочиха от храстите. Добре че ги зърнах навреме и хукнах да бягам, иначе сега щях да съм в дранголника.
— А какви са тези полицаи? — попита го Селдичка.