Наследството на Борн
- Автор: Лустбадер Ерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Наследството на Борн». Краткое содержание книги:
И тогава, докато се спотайваше в сенките край входа и несъзнателно разтриваше цицината, появила се на главата му след удара, чу гласа й. Идваше от дълбинето, от сенките около душата му, за да изплува чак до повърхността, а после да поеме обратно към дъното под бурните вълни.
— Лий-Лий! — пророни тя. — Лий-Лий!
Чу гласа й, който го зовеше. Хан знаеше какво иска тя от него — да се присъедини към нея в дълбинните води. Главата му щеше да се пръсне от болка, притисна я между дланите си и от устните му се изтръгна жаловит стон, сякаш последното балонче въздух напусна дробовете му. Лий-Лий. Толкова отдавна не беше мислил за нея — а може би беше мислил? Сънуваше я почти всяка нощ. Отне му доста време, докато го осъзнае. Защо? Какво се беше променило сега, та да го навести толкова категорично след всичките изминали години?
Тогава чу да се тряска врата и вдигна глава точно навреме, за да види от входа на №106-108 да излиза тичешком едър мъж. Държеше едната си ръка с другата и по кървавата диря след него Хан предположи, че човекът е имал среща с Джейсън Борн. Устните му се извиха в усмивка, разбра, че това е нападателят му.
Обзе го внезапен порив да го убие, но се овладя и реши друго. Излезе от сянката и хукна след фигурата, която се отдалечаваше по улица „Фо“.
Синагогата на улица „Дохани“ беше най-голямата в Европа. Западното крило на масивната сграда беше със сложна тухлена фасада в синьо, червено и жълто — хералдическите цветове на Будапеща. Над входа имаше огромен витраж. Над тази внушителна гледка се издигаха две мавритански многоъгълни кули, завършващи с удивителни медни и златни куполи.
— Ще вляза да го извикам — рече Анака, щом слязоха от шкодата. От службата на Ищван се опитаха да я свържат с негов колега, но тя настоя да се види с доктор Амбрус, като обясни, че той е отколешен приятел на семейството й. Така че накрая й казаха къде може да го намери.
— Колкото по-малко хора те видят в това състояние, толкова по-добре.
Борн беше съгласен с нея.
— Виж, Анака, вече изгубих броя на случаите, в които ми спасяваш живота.
— Ами престани да броиш — усмихна му се тя.
— Човекът, който те нападна…
— Кевин Маккол.
— Да, та той е агент за специални поръчки на ЦРУ. — Нямаше нужда да й обяснява в какво се състоят тези поръчки. Това беше друго нейно ценно качество. — Справи се чудесно с него.
— До момента, когато не ме превърна в свой щит — горчиво рече тя. — Не биваше да допускам…
— Все едно, нали се измъкнахме. Останалото е без значение.
— Но той избяга и кой знае кога…
— Следващия път ще съм готов да го посрещна.
Усмивката се върна на лицето й. Поведе го към двора на синагогата и го остави там с уверението, че може да чака спокойно, без да се притеснява от непредвидени срещи.
Ищван Амбрус, познатият лекар на Янош Вадас, беше на служба в синагогата, но се отзова веднага щом Анака му каза, че случаят е спешен.
— Разбира се, за мен е удоволствие да ти помогна с каквото мога, Анака — рече, надигна се от мястото си и двамата закрачиха под великолепните полилеи към изхода. Зад гърба им остана гигантският орган с пет хиляди тръби — доста необичайна гледка в еврейски храм, — на който някога са свирели Ференц Лист и Камий Сен Санс.
— Смъртта на баща ти беше тежък удар за всички ни. — Той пое ръката й и я стисна за кратко. Имаше здравите, силни пръсти на хирург или зидар. — Държиш ли се, скъпа?
— Справям се — отвърна тя тихо и го изведе навън.
Борн седеше на двора, където бяха погребани пет хиляди евреи, загинали в жестоката зима на 1944–1945 г., когато Адолф Айхман превърна синагогата в концентрационно депо, откъдето изпрати десет пъти по толкова хора в лагерите на смъртта. Дворът, затворен между арките на вътрешната лоджия, беше пълен с паметни плочи, обрасли с тъмнозелен бръшлян. Стволовете на дърветата също бяха пристегнати в хватката на увивното растение. Студеният вятър свистеше в листата — звук, който на място като това сякаш идеше от далечни гласове.
Беше почти невъзможно да седиш в този двор и да не си мислиш за мъртвите и за ужасните страдания, изживени през онези мрачни времена. Запита се дали над главите им не е надвиснал поредният такъв страшен период. Сепна се от мислите си и видя Анака в компанията на елегантен и пъргав мъж с тънки мустачки, обло лице и розови бузи. Беше облечен в кафяв костюм с жилетка. Обувките на малките му крачета бяха излъскани до блясък.