Щедрият враг
През 1102 година Магнус Барфод се заел да покори изцяло кралствата на Ирландия; казват, че в навечерието на смъртта си той получил следния поздрав от Муиркертах, краля на Дъблин:
Дано в твоите войски служат редом златото и бурята, Магнус Барфод.
Дано е честита твоята бран утре, в полята на моето кралство. Дано твоите страшни кралски ръце изтъкат платното на битката.
Дано станат храна на червения лебед332 онези, що се опълчват на меча ти.
Дано утре в боя си по-храбър от всякога. Дано безчетните ти богове те наситят със слава, дано те наситят и с кръв.
Дано се увенчаеш с победа в утрото, кралю, що тъпчеш Ирландия.
Дано от многобройните ти дни никой не сияе като утрешния,
защото той ще ти е последен. Заклевам се, кралю,
че преди да угасне светликът му, ще те победя и ще те погубя.
От Anhang zur Heimskringla (1893) на Х. Геринг
Разкаянието на Хераклит
Аз, който толкоз люде бях, никога не съм бил Онзи, в чиито обятия Матилде Урбах губеше свяст.
Гаспар Камерариус, в Deliciae Poetarum Borussiae (Наслади на боруските поети), VII, 16
В памет на Дж.Ф.К.
Древен е този куршум.
През 1897 година той бе изстрелян срещу президента на Уругвай от един младеж от Монтевидео, Аредондо333, който бе прекарал дълго време в пълно усамотение, за да се знае, че не е имал съучастници. Трийсет години по-рано същият снаряд уби и Линкълн чрез престъпното или магическото дело на един актьор, превърнат от словата на Шекспир в Марк Брут, убиеца на Цезар. В средата на седемнайсети век ръката на отмъщението пак си послужи с него, за да отнеме живота на Густав Адолф Шведски334 сред публичната хекатомба на едно сражение.
Преди това куршумът бе други неща, защото питагорейското преселение на душите не е присъщо само на хората. Той бе копринената връв, която получаваха везирите на Ориента, той бе пушките и щиковете, разгромили защитниците на Аламо335, бе и триъгълното острие, отсякло главата на една кралица, бе дървото на Кръста и тъмните гвоздеи, пронизали плътта на Спасителя, бе отровата, която предводителят на картагенците пазеше в железен пръстен на ръката си, бе и ведрата чаша, изпита една вечер от Сократ.
вернуться
332
Червен лебед — устойчива поетическа формула (кенинг), означаваща всякакви лешоядни птици — бел.прев.
вернуться
333
Вж. разказа „Авелино Аредондо“ от „Пясъчната книга“ — бел.ред.
вернуться
334
Густав II Адолф (1594–1632) — шведски крал (от 1611), виден пълководец. През 1630 г. се включва в общоевропейската Трийсетгодишна война (1618–1648) на страната на антихабсбургската коалиция. В битката при Лютцен (1632) шведската армия нанася поражение на противника, но Густав Адолф загива — бел.прев.
вернуться
335
Параклис в Сан Антонио (Тексас), превърнат във форт по време на войната между САЩ и Мексико. През 1836 г. е превзет от мексиканския генерал Санта Ана. Целият гарнизон (183 американски опълченци) е унищожен по време на щурма. След падането на Аламо мексиканските войски пленяват отряд американски войници и ги избиват на 27 март 1836 г. — бел.прев.
