Краят на империята
- Автор: Банч Кристофер, Коул Аллан
- Серия: Стэн #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546553416
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Краят на империята». Краткое содержание книги:
Сега Стен — имперски телохранител, шпионин, убиец и ренегат — е този, който води човечеството в неговата битка за оцеляване. Поел командването на последния бунтовнически флот, той се отправя на отчаяна мисия, за да открие и разруши мистичния източник на силата на неговия бивш господар. Обявен за предател и преследван от сили, лоялни на Императора, Стен трябва да рискува всичко, за да разруши империята, на която се е клел да служи.
— Сър, готов съм да докладвам.
— Слушам те.
— Преброихме седемдесет и трима нападатели, но е възможно да са били повече. Не знаем колко е имало на корабите. Дванайсет са още живи.
— Кои са те?
— Не носят документи. Двамата, които проговориха, заявиха, че са наемни войници, вербувани в Претория от фирма, с която са работили и преди. Никой от тях не знае кой може да е поръчителят. Аз обаче не им вярвам.
— Продължавай да разпитваш. Тези двамата ще могат ли да издържат на мъчения?
— Съмнявам се, сър. Имат доста тежки наранявания.
— Ти какво мислиш?
— Възможно е да са наемници, работещи за някой ваш противник. Или да е нещо по-дълбоко. Федерацията, земното правителство, Марсианският съвет, или която и да било от свръхкорпорациите.
Кеа кимна.
— Как да постъпим с ранените, сър? Искам да кажа, след като измъкнем от тях каквото успеем?
Докато Кеа се колебаеше, приближи се втори помощник.
— Сър, приехме съобщение от новинарски екип Единайсет. Казват, че са получили шест доклада за престрелки и експлозии и искат да знаят какво става. Предпочитат да разговарят с вас… питат дали да пратят екип.
Кеа се замисли. Първоначалната му реакция бе да приеме репортерите. Трябваше, разбира се, да се преоблече, да си разчорли косата и да си придаде слисания вид на човек, който се чуди защо биха постъпили по този начин с него. Но после премисли.
— Кажете им, че охраната е участвала в максимално близки до реалността учения. Могат да пратят екип — Ганимед е свободен свят, — но не им разрешавам да кацат на моя територия. Що се отнася до мен — не съм на Ганимед. Участвам в изпитания на нов кораб. В момента не можете да се свържете с мен.
Помощникът кимна и се отдалечи. Кеа се обърна към шефа на охраната.
— Това отговаря ли и на твоя въпрос?
— Да, сър. — Офицерът извади пистолета от кобура, зареди го и се насочи към мястото, където държаха ранените пленници.
Кеа се обърна и вдигна очи към Юпитер и световете отвъд, блещукащи на звездното небе. Сега ще трябва да почакаме, докато някой започне да се оплаква. И тогава ще разберем кой е най-големият ни враг.
Но така и не разбра. Нямаше дори слухове в подземния свят на наемниците.
Кеа се разтревожи. Последното покушение можеше да успее, а дори не изглеждаше кой знае колко грандиозно. Не сполучиха, защото някой бе наредил да го заловят жив. Но рано или късно друг ще реши, че може и без него, разчитайки, че хората му също ще знаят тайната на звездния двигател.
Никой не знаеше, разбира се. Но това не би върнало Кеа Ричардс от гроба. Нуждаеше се от чудо.
26.
Чудото пристигна в края на пролетта. Първи го забеляза един кораб с двигател „Юкава“, летящ между Калисто и Марс. Беше къс скала, носещ се из космоса, с диаметър не повече от километър. Щяха да го вземат за астероид, ала анализите не откриха сходство със скалите, въртящи се на постоянна орбита отвъд Марс. Навигаторът изчисли орбитата, прати съобщение и забрави за него. Докладът бе приет от централната диспечерска на Марс. Един от техниците провери орбитата и я екстраполира. После изруга и отново направи анализ.
Изчисленията показваха, че този междузвезден отломък е на пресечен курс със земната луна, с възможност за отклонение до 15 процента. Техникът уведоми началника си. Той пък се свърза с един от научните репортери в местната станция. А главният редактор на станцията знаеше добре кое качва рейтинга и продава реклами: „ИЗВЪНРЕДНО СЪОБЩЕНИЕ: Учените съобщават за нов междузвезден метеор, заплашващ да се сблъска с Луната! Астероид от звездите ще се удари в Луната след 158 дни! Населението на Марс е заплашено! Заплашена е самата Земя!“
Хаос и суматоха, от учените до цялата общественост. Междувременно някой кръсти астероида Скитника.
От Ганимед Кеа наблюдаваше всичко това с нарастваща загриженост.
Появиха се и първите теории. Изследвания. Слънчевата федерация организира извънреден щаб на Марс, в централната станция „Кларк“. Ако не друго, беше сигурно едно — че има достатъчно време и кораби, за да се извърши пълна евакуация на управляващите, в случай на сблъсък със Скитника. На Луната бе обявено извънредно положение, но нищо не се правеше. По-лошото: с приближаване на деня на сблъсъка никой не предлагаше каквото и да било.