Разплата

— Добро утро, Памела.

Инженера беше облечен съвсем семпло, както повечето обитатели на Джорджтаун в неделните дни — с маратонки, избелели джинси и широк пуловер, с емблемата на отбора на „Червенокожите“ на гърдите.

— Сам! Каква приятна изненада.

— Може би не идвам в подходящ момент.

— Не, влизай.

Той прекрачи прага и остана в преддверието. Тя затвори вратата след него. От течението полъхна ароматът на парфюма й. Той се усмихна, когато при обръщането си срещна очите й. Погледите им се кръстосаха, по-красноречиви от всякакви слова. Инженера усети топлина в слабините си.

— Това какво е? — попита Памела и посочи към жълтеникавия плик в ръката му.

— Малък подарък. Но по-специален, от тези, които не трябва да задържа при себе си.

Памела посегна към плика. Пръстите й неволно докоснаха неговите. Стори й се, че електрически ток премина между тях. Тя дръпна металната щипка, отвори плика и измъкна папката, но само наполовина. Защото знаеше какво съдържа.

Инженера хвърли многозначителен поглед към затворената врата на кабинета.

— Той видя по новините как откараха Смит в болницата — прошепна Памела. — А Рейчъл Колинс е изчезнала.

— От „Джон Хопкинс“ съобщиха, че не гарантират оцеляването на Смит. Той е в кома. Но дори и да оживее, ще бъде на системи. А колкото до Колинс, тя избяга и се сега се крие някъде. Но без това — посочи той към папката — нищо не може да докаже.

— Нима ще я оставиш да се скрие?

— Не съм казал това. Но точно сега мисля повече за Саймън. Предполагам, че е много отчаян. Познах ли?

— Да.

Инженера отвори вратата на кабинета и надникна вътре. Естърхаус седеше зад писалището, с поглед, зареян сред грамотите и снимките в рамки на отсрещната стена. Инженера тихо затвори вратата зад себе си.

— Той е много зле. Не съм сигурен дали състоянието му няма още повече да се влоши.

Памела вдигна рамене. Очите й блестяха, устните се разтвориха, гласът й одрезгавя.

— Не можем да позволим това да се случи.

— Не, не можем. Мога ли да използвам банята?

— Знаеш къде е.

Инженера се изкачи по витата стълба към горния етаж. Прекоси вестибюла, застлан с дебел килим, после подмина вратата на стаята за гости и спалнята. Влезе в банята, облицована с мрамор, и се приближи до поставката, на която бяха наредени тоалетните принадлежности: четки за зъби, несесер за бръснене, афтършейв, комплект гримове и малки флакончета със скъпи одеколони. В ъгъла, зад парфюмите, стоеше ниска чаша с почистващ разтвор, в която съдията беше накиснал протезите си. Инженера измъкна от джоба си малка пластмасова туба — подобна на онези със спрей против хрема. Отвинти капачката и отброи в чашата петнадесет капки от млечнобялата течност. Завинти капачката и скри тубата в джоба си, после взе една книжна салфетка, запуши отвора на чашата, раздруса я и хвърли салфетка в тоалетната чиния. Разбира се, не забрави да пусне водата.