Врагът на Господа

— Той ходи на лов за момичета — мрачно уточни Галахад. — Не се отнася зле с тях, но всъщност не им оставя право на избор. На някои това им харесва. Всички тези момичета натрупват достатъчно богатство, но плащат за това с честта си, защото стават негови курви.

— А не постъпват ли така повечето крале — сухо отбеляза Сийнуин. — Само това ли прави Ланселот?

— Прекарва часове с ония двама нещастни друиди — отговори й Галахад — и никой не може да разбере какво прави един крал християнин в компанията на друиди, но той твърди, че вижда в тях само приятели. Освен това се грижи за своите поети, събира огледала и посещава Гуинивиър в Морския дворец.

— За какво? — намесих се аз.

— За да си говорят, така казва — сви рамене Галахад. — Говорели за религия. Или по-точно спорели по религиозни въпроси. Тя се отдава все повече и повече на вярата си.

— В Изида — свъси вежди Сийнуин. В годините след клетвата около Кръглата маса всички слушахме как Гуинивиър затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в тайнствата на своята религия. Дори разправяха, че е превърнала Морския дворец в огромен храм на Изида, а нейните придворни, всичките жени, избирани по красота и изящество, били жрици на Изида.

— Върховната Богиня — презрително изкриви устни Галахад и внимателно се прекръсти, за да държи на безопасно разстояние това езическо зло. — Очевидно Гуинивиър вярва, че тая Богиня притежава невероятна мощ, която може да бъде използвана от хората. Не мога да си представя, че Артур одобрява това.

— До гуша му е дошло от нейната религиозна ревност — обади се Сийнуин докато намотаваше края на нишката на вретеното и оставяше настрани празната хурка. — Напоследък само се оплаква, че Гуинивиър не е в състояние да говори с него за нищо друго освен за своята религия. Сигурно го е отегчила до смърт. (Този разговор стана много преди Тристан да потърси убежище в Думнония заедно с Изолда. Артур бе все още желан гост в нашата къща.)

— Моят брат твърди, че е очарован от идеите на Гуинивиър и може би наистина е така. Според него тя е най-интелигентната жена в цяла Британия и той се е зарекъл, че няма да се жени, докато не намери някоя досущ като Гуинивиър.

Сийнуин се засмя.

— Добре, че не можа да се ожени за мен. На колко години е сега?

— На трийсет и три, мисля.

— Толкова стар! — възкликна Сийнуин и весело ме погледна, защото аз бях с една година по-млад. — Какво стана с Ейд?

— Роди му син и умря при раждането.

— Не! — свъси вежди Сийнуин, разстроена както винаги когато чуваше за починала родилка. — Син казваш?