Само една тайна
- Автор: Арнщед Симона
- Серия: Само една нощ #2
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- Жанр: Другие романтические романы
Электронная книга - «Само една тайна». Краткое содержание книги:
– Виждаш ли табуретката? – попита тя.
Той се огледа, забеляза я – голяма тежка табуретка без облегалка, правоъгълна, тапицирана с тъмно кадифе. Позлатени лъвски лапи вместо крачета. Типично за Евгений. Сигурно контрабанда от някой царски дворец.
– Облегни се на нея. По корем. Няма да те връзвам. – Тя се усмихна зловещо. – Още.
До този момент беше убеден, че ще издържи каквото и да предложи тя. Сега обаче… Наистина ли щеше да ù го позволи?
Коленичи неохотно. Пое си дъх и после се облегна на табуретката, както му беше наредила, нагласи се. Изабел застана зад него и приклекна на едно коляно, той чу прошумоляването на роклята ù, видя белия плат с крайчеца на окото. Тя го хвана за задника, погали го по гърба.
– Ако ще го правя, нека да е както трябва. Ако не искаш, кажи. Иначе казвай „Да, Изабел“.
Александър се вторачи в пода и се остави на нереалното чувство да лежи гол по корем върху табуретка в едно от най-декадентските жилища, които беше виждал. Взираше се в ориенталския килим на пода. Ако искаше да се откаже, беше крайно време да предприеме нещо.
Само дето не искаше. Не можеше да отрече, че е по-възбуден от тази игра, отколкото бе смятал за възможно.
– Да, Изабел – каза той.
Тя пъхна ръка между него и табуретката и го хвана. Той не можа да не изстене, когато усети докосването, за което бе копнял, но се застави да лежи мирно, да позволи дългите ù силни пръсти да го стискат и галят, нагоре и надолу. Не беше подозирал колко освобождаващо е усещането, как лекият нюанс на несигурност може да увеличи възбудата, колко вбесяващо и едновременно възбуждащо е да няма контрол върху нищо от ставащото.
Той затвори очи, усети топките му да се свиват, кръвта да се втурва към члена. Тя го пусна. Изправи се. Отново го остави, преди да е успял да свърши. Той захапа силно устна, за да не изругае на висок глас, да не ù изкрещи да продължава.
– Лежи мирно – нареди тя.
Той се застави да се отпусне, да изпразни главата си.
Усети повей, когато тя вдигна ръка.
Чу звука от камшика, който изплющя във въздуха.
51
Изабел видя как тялото на Александър се напрегна, когато тя изплющя пробно с камшика във въздуха. Наистина ли можеше да го направи? Когато планираше вечерта, мислеше само от своя гледна точка. Събра всичките си фантазии и преживявания и после просто реши да доминира над него, да го принуди да ù се подчини. Беше очаквала да бъде трудно, но поучително. Това, което не беше очаквала, бе тя самата да се възбуди страшно силно, да бъде почти като надрусана от преживяването.
Да се самозадоволява пред Александър беше идея, която ù дойде на момента. Свърши по-бързо от всякога и когато той я умоляваше да му се отдаде, беше на крачка да се съгласи и да се остави да я прикове към пода, към стената, където и да е.
Отново изплющя с камшика и видя как мускулите му се подготвят. Тялото му беше като поезия: загоряло на слънцето, мускулесто и лъщящо от пот. Тя беше доволна, че размисли, че запази контрола. Знаеше, че това е еднократно преживяване, че не е роля, която иска да играе в бъдеще.
Сега обаче…
Погали гърба му с камшика, видя го как потреперва.
Сега искаше да вземе всичко, което можеше.
Вдигна камшика и го удари отзад. Той се стегна, но не издаде и звук. Макар че сигурно го бе заболяло.
– Отпусни се – каза му. – Дишай.
Александър пое дълбоко дъх. Изабел вдигна камшика и го удари втори път, като внимаваше да уцелва само мускулите и меките части. Цялото му тяло потрепери. Тя се поколеба. Той не казваше нищо, само дишаше. Дали не беше твърде груба? Коленичи, опипа с ръка под него. Охо! Беше толкова голям, че не можеше да го обхване с ръка изцяло, топъл и приятно твърд. Надвеси се над него, ухапа го по ухото. Той изпъшка, раздвижи се припряно под нея, върху дланта ù. Тя го пусна и той изстена тихо и разочаровано.
Пак замахна с камшика. И пак. И пак, още по-силно. Той продължаваше да мълчи. Тя си избърса челото.
Нямаше сили за повече, беше супернапрягащо.
Удари го още два пъти, по един път върху всеки бут, здравата. Чу приглушен звук да се отронва от устата му.
После застана неподвижно, изчака дишането ù да се поуспокои, остави го да се пита. На нея самата това ù се беше видяло най-трудно. Да не знае какво става. Искаше и той да го изпита.
– Сега се изправи – каза накрая. – И ме целуни.
Той остана на място за секунда, после събра сили.
Изправи се в цял ръст. Гол, потен и с подивели очи, които паднаха върху нея, целуна я жадно, мачкаше гърдите ù, пъхна коляно между бедрата ù, принуди я да го яхне, притисна я назад, като същевременно ръката му се сключи около нея като менгеме.