И подпечатано отдолу с Пламъка на Тар Валон върху кръгъл бял восък, твърд като камък.
Усети се, че си тананика „Джоб, пълен със злато“, и спря.
— Не го е фалшифицирала, ако това имаш предвид — каза Елейн.
— Как сме го получили не те интересува — каза Нинив. — Истинско е. Това ти е достатъчно. На твое място не бих го показвала навсякъде, иначе Амирлин ще си го прибере, но може да те прекара през стражите и да те качи на някой кораб. Каза, че ще занесеш писмото, ако го направим.
— Смятайте, че вече е в ръцете на Мургейз. — Искаше му се да чете листа и да го препрочита, но въпреки това го сгъна и го постави върху писмото на Елейн. — Дали не ви се намира и някоя и друга монетна покрай това, а? Някой сребърник? Или жълтичка-две? Имам си почти достатъчно, за да премина, но чувам, че надолу по реката всичко било поскъпнало.
Нинив поклати глава.
— Ти нямаш ли си пари? Играеше комар с Хюрин почти всяка нощ, докато не се поболя толкова, че да не можеш да държиш заровете. Защо смяташ, че нещата по реката трябва да са поскъпнали?
— Ние залагахме медници, Нинив, пък и той много бързо се отказваше. Няма значение. Ще се оправя. Не чувате ли какво разправят хората? В Кайриен имало гражданска война, а чувам, че и в Тийр става лошо. Чух, че една стая в хан в Арингил вече струвала колкото един добър кон у дома.
— Бяхме заети — отвърна му тя рязко и се спогледа загрижено с Егвийн и Елейн, което отново го учуди.
— Няма значение. Ще се оправя някак. — В хановете край пристанищата със сигурност играеха комар. Само една нощ със заровете и на заранта щеше да се качи на някой кораб с пълна кесия.
— Ти само занеси това писмо на кралица Мургейз, Мат — каза Нинив. — И никой да не разбере, че е у теб.
— Ще й го занеса. Казах ви, че ще го занеса, нали? Кога не съм си спазвал обещанията? — Погледите на Нинив и Егвийн му напомниха за един-два такива случая. — Добре де, ще го направя. Кръв и пеп… ще го направя!
Задържаха се още малко, приказваха си предимно за дома. Егвийн и Елейн седяха на леглото, Нинив беше заела креслото, докато той си остана на стола до масата. Разговорът за Емондово поле предизвика у него мъка по родния край и, изглежда, натъжи Нинив и Егвийн, като че ли си говореха за нещо, което никога повече нямаше да видят. Беше сигурен, че очите им се навлажниха, но когато се опита да смени темата, те отново я върнаха: за хора, които познаваха, за празниците на Бел Тин и Слънцеднева, за танците по жътва и седенките по време на стрижбата на овцете.
Елейн му каза за Кемлин — какво да очаква в Кралския палат и с кого да говори, и малко за самия град. Понякога се държеше така, че едва не му се привиждаше корона на главата й. Човек трябваше да е пълен глупак, за да си позволи да се забърка с жена като нея. Но когато станаха да си тръгват, той съжали.
Изправи се и изведнъж се почувства неловко.
— Вижте, вие сега, значи, ми направихте услуга. — Докосна бележката на Амирлин на масата. — Голяма услуга. Знам, че ще станете Айез Седай — тук малко се засуети — и че ти ще станеш кралица един ден, Елейн, но ако някога имате нужда от помощ, ако има нещо, с което да ви помогна, ще дойда. Можете да разчитате… Да не казах нещо смешно?
Елейн беше запушила устата си с шепа, а Егвийн открито се мъчеше да не прихне.
