Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Еликсир в Ада [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Еликсир в Ада [bg]

Электронная книга - «Еликсир в Ада [bg]». Краткое содержание книги:

Zотов с удоволствие ще ви почерпи с един Еликсир в Ада. Гаранция — такова нещо не сте чели никога! Климатът в Рая е по-добър, но компанията в Ада е по-интересна. Кой ли според вас отива в Ада? Това се оказва едно пренаселено място. Ето, Клеопатра работи в обществена пералня, Пушкин продава билетчета, а Брус Ли е кротък учен. А защо ли Мерилин Монро е намалила бюста си до нула? Тук телевизионните реклами не спират, а питиетата се сервират винаги топли. Почти като на Земята. С тази разлика, че тук всичко е вечно. Но дори и в Ада се случват мистериозни убийства. А пък как ли може да умре този, който вече е мъртъв? Бившият царски офицер Калашников вече стотина години работи в Отдел „Наказания“. И сега е по петите на хладнокръвен убиец, който елиминира най-известните обитатели на Ада. „Еликсир в Ада“ е блестящо изпипана сатира, изпълнена с неочаквани поврати, черен хумор и скандални пародии на съвременната действителност. Остроумно и забавно приключение, което ще си поиграе с въображението ви и ще ви разплаче от смях.
1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 176
Перейти на страницу:

Отец Андрей се смръщи от гадната миризма, пропила леговището. Така или иначе това създание все пак беше вампир — жив мъртвец, който с присъствието си изобщо не ароматизираше въздуха. Трябваха му още десет минути, за да претърси цялото мазе и да се убеди, че от Хензел няма и следа.

Той се разтревожи, качи се на бегом по разкривените стъпала горе, за да провери да не би да се е разминал с вампира по стълбището, тъй като там беше доста тъмно и вятърът виеше толкова силно, че стъпките не се чуваха. Но колкото и странно да бе, мъжът в черно не успя да открие носфератуса и в къщата, където старателно претърси всяка ъгълче. Следи от вампира не се виждаха не само в зеленчуковата градина, но и в тоалетната. Той не се криеше нито в камарата боклук, нито в храстите край пътя.

Нямаше го никъде.

Седемдесет и пета глава

Аудиенцията

17 часа и 35 минути

— Няма да ви пусна! Правете каквото искате, шевалие Калашникоф, но няма да ви пусна!

Кралица Мария-Антоанета, която по съвместителство беше и секретарка, стоеше изпъчила твърдия си бюст и беше непреклонна в решението си, а за по-убедително бе разперила широко ръце, сякаш искаше да сграбчи Алексей в горещите си обятия.

— Върна се от митницата страшно ядосан. Отдавна не съм го виждала такъв. Не влизайте, това е за ваше добро. Да не мислите, че ще ви пожали? Дори няма да усетите как ще ви изпепели.

— Нека да ме изпепели — съгласи се тъжно Калашников. — Но преди това току-виж ми разрешил да кажа поне две думи, а пък сетне нека да прави каквото ще. И без това само си късам нервите с тези убийства. За едва седмица съм спал най-много десет часа, така че не ме е страх от нищо.

— Шевалие, не разбирам тази руска дума „току-виж“! — изврещя кралицата. — Като че ли не знаете какво става, когато е разярен? Стаята се нажежава до такава степен, сякаш се намираш в стоманолеярен цех. Не мога да докосна бюрото, пари. В такова състояние не би пожалил дори родната си майка!

— Че той има ли майка? — учуди се Калашников.

Мария-Антоанета плесна емоционално с ръце.

— Виж ти, това е страхотно! Когато хората ругаят, винаги споменават майката на опонента си, но като се замисли човек, наистина, откъде шефът би могъл да има майка? Не е зле да се мисли, преди да се говори!

— Не е зле, но аз често забравям да го правя — смути се Калашников. — Тъй че, Машенка…

Кралицата застина. Досега никой не се бе обръщал към нея толкова фамилиарно.

— Пуснете ме да кажа дори не две, а само една-единствена дума — продължи доверително Алексей. — Повече не ми трябва. Повярвайте ми, работата наистина е спешна. Ако не ме пуснете, ей сега ще разбия тази врата. Кълна се.

— Ще ви изпепели — повтори уморено Мария-Антоанета и се отмести встрани.

— Извикайте чистачката — подхвърли през рамо Калашников и влезе вътре.

Шефът впи в Калашников толкова мил, поглед, че той отново почувства познатите болезнени пробождания по цялото си тяло. От ноздрите на боса непрекъснато се стрелкаха тънки синкави езичета на пламъци, а това беше признак на изключителен гняв. Стените бяха алени.

— Доколкото виждам, ти си откачил напълно — облъхна го с жар в лицето босът. — Марш навън, животно!

Калашников се смръщи и пипна опърлената си лява вежда, а по върха на пръстите му останаха сгърчени от пламъка косъмчета.

— Ще си тръгна веднага — сви рамене той. — Но не съм дошъл току-така. Имам новини.

Както очакваше щабскапитанът, тази дума беше напълно достатъчна. Шефът мълчеше гневно, бълвайки кълбета дим, но престана да мята пламъци към него.

— Сталин ми разказа всичко за Евангелието от Юда — обяви Алексей, загледан в тавана с горгони, изрисуван лично от Микеланджело. — Все още не зная името на убиеца и по тази точка се провалих. Но вече зная със сигурност коя ще бъде последната жертва.

Очите на шефа моментално се разшириха и от изненада той отвори уста, която изпусна пара. Калашников се възползва от момента, наведе се грациозно към островърхото ухо на шефа и разпалено му зашепна нещо. Докато обясняваше, Алексей размахваше ръце и на два пъти удари лекичко началството си по рогата. Но шефът не забеляза това, тъй като беше шокиран от сензационната новина, която току-що чу.

1 ... 139 140 141 142 143 144 145 146 147 ... 176
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)