Преследване на времето (Изкуството на свободата)

и вместо да го чака то да дойде някога «при него», сам отива при бъдещето си и в този смисъл го изпреварва, оставя го зад себе си, то нима това е възможно? Рискът ни вкарва преждевременно в бъдещето, «завихря» времето и в този смисъл — защото движещото се наистина има предимство пред движеното — го изпреварва, оставя го след себе си, прави бъдещето си подчинено и предразположено към себе си, към човека, който е способен истински да рискува, да се «въвлича» в авантюри. Затова съвсем не е сигурно, че «бъдещето е пред нас», чрез риска ние имаме неоценимата възможност непрекъснато да го «пришпорваме», да го изпреварваме, да го оставяме след себе си — бидейки устремени към ново, друго бъдеще. Рискуващият, обичащият рисковете човек се впуска вдъхновено и дръзко в бъдещето, не се задоволява с «непосредственото и пошло» бъдеще, което «и без нас ще си дойде», а значи живее в едно съвсем неочаквано и «предизвиквано» бъдеще, което иначе никога няма да се появи, което ще се появи само ако сме способни на инициатива, на рискове, решително тласкащи го… към нас самите и към нашия живот. В такъв случай не се ли оказва, че